Марио Мауро, евродепутат: зад убийството на медиците в Афганистан стои използването на религията за политически цели

„Акт на необуздано насилие, заслужаващо презрение”: с тези думи държавния американски секретар Хилари Клинтън остро осъди убийството на осемте чуждестранни медици в Афганистан, извършено от талибаните миналата събота в провинция Бадахшан. Телата на застреляните медици (шестима американски, един британски и един германски гражданин, членове на хуманитарната организация "International Assistance Mission") днес бяха транспортирани в Кабул. Те ще бъдат идентифицирани с помощта на афганистански експерти и представители на консулствата и посолствата на САЩ, Великобритания и Германия. Вчера талибаните поеха отговорността за смъртта на хуманитарните работници и на двама афганистанци от групата им, като заявиха, че те носели със себе си библии на дари, един от двата основни езика в Афганистан, и са били убити, защото проповядвали християнството. Жестокият и варварски акт коментира в интервю за Радио Ватикана евродепутата Марио Мауро, независим представител в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията, особено срещу християни:


*********
„Масовата сеч се вписва в логиката на групи свързани с талибаните и с Ал Кайда. Този тип убийства имат изключително политическа цел и служат за създаването на перфектна идентичност между Християнството и Запада, което е теорема на Ал Кайда. Тоест, претенцията за възстановяване на „велик халифат”, датираща още от 8 и 9 век.

Каква е целта на тази стратегия?
Целта е да се обърне властта в онези страни в които екстремистките групи са изключени в настоящия момент от управлението в обществената власт. Афганистан е една от тези страни. На второ място смятам, че случаят с медиците в Афганистан е послание към правителството в Пакистан, което в този момент търси собствено равновесие и най-вече ясна позиция по проблема за борбата срещу тероризма. Както е известно, в пакистанското общество и най-вече във висшите среди, сред които и военни, има тясна връзка с талибаните, а в момента се води сериозна борба за власт. Някой не желае Пакистан да има пълноправно участие в международната общност и упражнява правата на суверенна държава в страна в която цели области са управляват от отделни групи. Зад този брутален акт стои и сблъсъка с Индия, която е може би ключовия въпрос по който международната общност трябва да вземе позиция, не само от военна гледна точка, но и от гледна точка на способността за установяване на преговори, за да се избегне един проблем, който може да се превърне в ключов за следващите години. Освен това, убийството се полага в една „кампания на омраза”, чиято лесно плячка са обикновеното население или хора далеч от политиката. По този начин много хора лесно се убеждават от идеята, че трябва да воюват срещу Християнството, нещо като „кръстоносен поход срещу кръстоносците”. Това е може би най-чувствителния и перверзен аспект на тази пропаганда и затова всички Църкви трябва да поемат ангажимент (католическата вече е започнала) за разясняване, че диалога между религиите и културите е едно, а съвсем друго политическите спорове и дебати в които фундаментализма все повече показва собственото си лице: използването на религията за собствени цели.

Вие сте автор на съвсем наскоро излязлата книга „Война срещу християните. Преследванията и дискриминациите на християните в света”. Какви са заплахите срещу християните?
Книгата фотографира драмата на преследваните християни през последните години. Говори за засилване на една систематична омраза към християните със стремежа да обясни как това днес отговаря на един конкретен идеологическо-политически план. Ако от една страна е вярно, че в дългия списък на религиозни преследвания, направен от важни американски неправителствени организации, е оглавяван от атеистично-комунистическата Северна Корея, също така е вярно, че първите 50 от този списък са ислямски страни. Този факт трябва да ни накара сериозно да се замислим и приложим анализи, които преминават общоприетите. Това е така, защото религиозната свобода е възможност за подновяване на дискусиите за политическата власт в онези страни, които получили независимостта, в по-голямата част от случаите имат правителства от една и съща фамилия. Ясно е, че в тези страни, където има пълна идентичност между религия и политика, онзи който може да говори „от името на Бог” има огромно предимство в отношението между власт и народ. Затова темата за религията и религиозната свобода е много деликатна. Затова трябва да не забравяме думите на Йоан Павел ІІ, че гарантирането на религиозната свобода е нещо повече от гаранцията за една свобода, тъй като свободата на религията отразява и включва всички други свободи на човека”.


dg/ rv