Помирението

„Бог помири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението” пише Апостол Павел във второто си послание до Коринтяните. Неведнъж в своите проповеди Бенедикт ХVІ се спира на темата за помирението, което може да се изпита и посредством тайната на покаянието и обръщането към вярата.


Също и това време, казва Папата, белязано от многобройни предизвикателства, много са онези, които търсят едно истинско духовно прераждане, един различен път от този предложен от материализма и индивидуализма. Мнозина са желаещите да тръгнат по пътя на истинското помирение, подчерта Бенедикт ХVІ в обръщението към пенитенциерите на четирите папски Базилики, по време на аудиенцията на 19 февруари 2007:


„Колко хора намиращи се в трудност, търсят утехата и подкрепата на Христос! Колко покаяни намират в изповедта мира и радостта, които от дълго време търсеха! Как да не признаем, че и в тази наша епоха, белязана от многобройни религиозни и социални предизвикателства, е необходимо отново да се открие и предложи това Тайнство?”.


Пътят на помирението може да бъде прекъснат от греха, който вмъква в срещата между човека и Бог. Но пред това препятствие, отчаянието не трябва да надделее. Светлината на истината и Милосърдието побеждава, всяка слабост. Тя озарява дори най-тъмните сенки по пътя на живота, както подчерта Бенедикт ХVІ при срещата с участниците в конгреса „Олио върху раните. Отговор за бедствията на абортите и разводите”, на 5 април 2008 г.:


„Не се обезкуражавайте и не изоставяйте надеждата. По-скоро опитвайте се да разбирате случилото се и тълкувайте го в истината. Ако все още не сте го направили, обърнете се със смирение и вяра към покаянието: Отец на всяко милосърдие, ви очаква за да ви дари Своята прошка и мир в тайнството на Помирението”.


Пътят на помирението означава същи и необходимостта от „промяна на посоката по пътя на живота”, за да се изостави пътя на „лесната повърхностност, която често характеризира нашия начин на живот”. Става въпрос за „една истинска и съществена промяна на посоката”, на едно обръщане което отвежда до Исус, „крайна цел” на това пътуване на вярата. Само така – посочва Папата по време на генералната аудиенция на 17 февруари 2010 – можем да бъдем преобразени от Христовата любов”:

„Обръщането означава да вървиш срещу течението, където това „течение” е повърхностния, непоследователен и илюзорен начин на живот, който често ни влече, доминира и ни прави роби на злото или затворници на един посредствен морал. С обръщането се целим към един възвишен християнски живот, поверявайки се на живото и лично Евангелие, което е Исус Христос”.


Но този озарен от Словото Божие път често е скрит от привидно по-лесните пътища, на развлеченията и изкривяването на истината, които замъгляват светлината на Господа. Ето защо свещениците са призвани да направят видим този път. Призвани са да водят смело Божия народ, както подчерта Светият Отец на аудиенция от 11 март 2011, с участниците в Курса на вътрешния Форум на Апостолическата Пенитенциерия:


„Кризата на Тайнството на Покаянието, за която често се говори, е отправена преди всичко към свещениците и тяхната отговорност да възпитават Божия народ на радикалните изисквания на Евангелието. Тя изисква от тях особено да се посветят великодушно на вслушването на сакраменталната изповед; да водят смело паството, за да не се приспособи към манталитета на днешния сват, а да съумява да взима правилни решения, избягвайки компромисите”.


Като преминаваме през пътя на покаянието, грехът изчезва в прошката и срещата с евхаристията. Към тази среща е прикрепена мисията на Църква, посредством автентичното християнско свидетелство. Свидетелство, което Бенедикт ХVІ по време на Светата Литургия, престоятелствана на 4 юли в италианския град Сулмона, насърчава винаги да бъде озарено от светлината на Евангелието:


„Призовавам свещениците да бъдат ярки и достоверни свидетели на Благата вест за помирение с Бог, като помагат на съвременния човек да си възвърне чувството за греха и Божията прошка”.


svt/ rv