Новият председател на Папския Съвет за християнското единение Курт Кох: Бенедикт ХVІ силно желае диалога с православните

 
Швейцарският епископ Курт Кох, който от 1 юли пое длъжността председател на Папския Съвет за насърчване на християнското единение е оптимист за развоя на икуменическия процес и силно желае диалога с Православната църква. Това заявавя в интервю пред агенция Zenit, разказвайки своя опит в икуменизма, както и за предизвикателствата в новата му длъжност. Монс. Кох оставя диоцеза на Базел, на който бе епископ 15 години, и поема важния ватикански пост от монс. Валтер Каспер, ръководил ватиканското ведомство от 1999 г.
 
Как приехте назначението Ви за председател на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение?
"За мен е голяма чест. Светият Отец сподели с мен желанието си да ръководя това ведомство още през февруари по време на една частна аудиенция. За мен е голяма радост, защото икуменизма винаги ми е бил при сърце, още повече защото в моята родина Швейцария, протестантите са много близки; но храня и голям интерес към Православните църкви”.
 
Кои са основните предизвикателства за това ведомство?
"На първо време е необходимо да се наблюдава общата панорамика. Аз съм член на този Съвет от 2002 г., участвам също и в диалога с православните. Но на първо място искам да разговарям със всички сътрудници и през месец ноември ще проведем първата пленарна асамблея. Първото предизвикателство е да подготвим добре тази среща, за да си дадем глобална представа за икуменизма и решим как може да се процедира”.
 
Как виждате опита ви от заеманата от Вас длъжност до сега като епископ на Базел и преди всичко що се отнася до икуменизма?
"Църквите и църковните общности родени от Реформата в Швейцария са един специален случай. Голямото предизвикателство е диалога между католици и православни. Притежаваме обща основа на вярата, но голямо културно различие, докато при Църквите от Реформата основата на вярата не толкова общо, но за сметка на това имаме обща култура. С тях икуменизма е различен, но това не означава, че винаги е лесен".
 
А опита ви като председател на швейцарската Епископска конференция?
"Бях 9 години заместник-председател и 3 години председател. Беше една добра работа. По време на моето председателство разгърнах погледа към Църквата в Източна Европа, но работата в диоцеза продължаваше, затова беше необходимо да се съчетаят общите неща, което никак не е лесно".
 
Каква е ролята на комисията в диалога с евреите?
"Мога да потвърдя, че в този съвет кард. Каспер допринесе много за подобряването и задълбочаването на диалога между католици и евреи. Много е важно да се опознаем и да задълбочим религиозното измерение на тези отношения. Първо място заемат религиозните отношения, а не политическите. В това отношения визитите на Папата в Синагогите на Кьолн, Ню Йорк и Рим са много важни знаци".
 
Как оценявате усилията на Бенедикт ХVІ относно отношенията с християните от другите деноминации?
"Мисля, че досега Светият Отец направи много. В първата си проповед след избирането му, открито заяви че икуменизма е предизвикателство което идва от Исус Христос и че диалога намира своята основа в документите на Втория Ватикански събор. Преди всичко по време на пасторалните визити, има винаги една част посветена на икумензма. Нека вземем за пример визитата във Великобритания през септември. Няма да е лесно, защото ситуацията с англиканите не е лесна, но се говори преди всичко, че Бенедикт ХVІ желае икуменическия диалог с православните. За мен това е впечатляващо. Светият Отец ми възложи тази задача и подчерта многократно, че иска един епископ, който да познава Църквите от Реформата не само от учебниците, на базата на личния опит. Това ни кара да разберем, че Църквите от Реформата са присърце за Папата и като професор той посвети доста от своето време на този аргумент".
 
Кои са най-важните плодове от този диалог?
"Винаги е много трудно да се забележат плодовете, защото основата на икуменизма е духовността. Сам човеците, не могат да изградят единството, защото то е дар на Светия Дух. Може да се задълбочи богословския диалог и този на любовта. Именно диалога на любовта е този който Папата винаги насърчава при неговите срещи".
 
А що се отнася до предизвикателството на сектите?
"На първо място Църквата трябва да се запита, защо хората отива в сектите. Защо не идват при нас? Знам, че Конгрегацията за Доктрината на Вярата направи важни крачки с епископи по тази тема и мисля, че това което е започнато добре може да продължи и да се задълбочава".
 
svt/ Zenit