И вие бъдете готови - проповед от отец Венцислав Николов за ХІХ неделя през годината

И вие бъдете готови
Лк 12, 32-48


През тази 19-та обикновена неделя през годината Евангелието на Лука ни припомня призива на Исус към учениците му да бъдат готови за неговото завръщане и събират съкровища за небето, защото не знаят часа в който ще дойде Син Човечески. Евангелието на Апостол Лука, положено в съвременен контекст, коментира отец Венцислав Николов, помощник енорист на църквата „Дева Мария Фтимска”, гр.Плевен:

Скъпи братя и сестри,
Исус в неделното евангелие по изключително образцов начин ни прави да бъдем чувствителни към Бога, който се връща. Никой не знае времето, когато ще настъпи края на видимия свят и сътворяването на новото небе и новата земя. До тогава от нас се изисква бдително очакване с препасан кръст и запалени светилници, защото според тогавашния еврейски обичай, този, който е с отпуснат колан и носи свободно дрехите си, се подготвя за почивка. Който е с препасан кръст, е готов за работа и за тръгване на път. Запаления светилник позволява дори и през нощта непредвидени постъпки.

Най-опасния период за човека е изгубеното време и този, в който той остава без занимание. Когато чакаме някого или нещо, трябва да намерим запълване на свободното си време. Хората, които чакат на опашки или пътуват на някъде, понякога запълват това време с четене на книга, вестник или списание, или започват диалог с човека до тях. Когато чакаме някого за среща, можем да си помислим, кой е той и какво означава за нас, да концентрираме мисълта си на красотата на неговата личност, с какво можем да го направим по-щастлив. Такова очакване е активно, не е губене на време, а посвещаване своето време за другия човек. Нужно е да превърнем всеки миг от своя живот в момент, в който можем да посрещнем Христа. На него няма да му пречи това, дали се намираме в работа, в къщи, по време на почивка или забавления. Именно това означава бдението, за което говори днешното евангелие: когато работим усърдно, когато възпитаваме децата си съвестно, когато радостно танцуваме в някой клуб… Това е нашата свръхестествена мотивация. Всичко, каквото вършим за Бога го правим. Забележете, скъпи братя и сестри, че когато работим, работим за утрешния ден, когато изричаме думи си даваме сметка, че те днес нещо значат и утре ще имат значение, когато почиваме, го правим с мисълта утре да бъдем бодри и готови за подвизи, когато възпитаваме децата си го правим, за да могат утре те да си намерят място в живота. Всяко наше дело вършим с мисълта и с мотивацията утре то да бъде със значение за някого. Нека този някой бъде самия Бог.


Видимата липса на Бога в нашия живот винаги е било изпитание за вярата на християнина. Но въпреки, че не Го виждаме с очите си Бог винаги е близо до нас. На сцената на живота доминират много други неща: хората и контактите с тях, болести и страдания, чувства и емоции, факти и т.н. Всичко това се опитва да царува в нашия живот. От тази гледна точка, Бог се явява като нещо далечно и слабо. Връзката ни с Него става от ден на ден по-слаба и започва да има все по-малко влияние над нашия живот. За това започваме да постъпваме според капризите си: Потъване в съвремието и забрава на бъдещия живот. Истинските истина, добро и красота са отхвърлени от нас за сметка на една илюзия. Нека вземем например порно бизнеса. Втълпява на хората, че плътската наслада дава на човека най-голямото щастие, а в края на краищата поробва човека повече, отколкото алкохола и наркотиците. Резултатите не закъсняват. Когато младите хора застават на прага на решението за създаване на семейство, повечето от тях чувстват угризение на съвестта заради своите минали постъпки. Други чувстват, че любовта, която са изпитвали към някого е останала потъпкана от този човек. Чувстват се използвани по ужасен начин, понеже са дали това, което за тях е най- ценното, а в замяна са получили болка и страдание. Когато мислят за бъдещето, се страхуват, защото са изгубили доверието си към другите, а най-вече към противоположния пол. Истинската любов изисква приятелство, доверие, вярност, дар от себе си. Виждаме, че човек се концентрира на себе си и на временното удоволствие на използването на другия човек. Вече не чува гласа на собствената си съвест и не вижда личността до него.

Скъпи братя и сестри, нека не се страхуваме да изберем Бога. Силата на вярата струва скъпо, но ние не можем да загубим любовта. Исус казва: „Където е вашето съкровище, там е и сърцето ви”. Братя и сестри, нека се стараем да не вземем погрешен избор за това, кое е за нас съкровище. И да бъдем всеки ден верни на този избор. Тогава Господаря ни ще заеме нашето място, ще приеме ролята на слуга и ще се отнесе към нас като Господари. Това може да стане, когато изпълним думите на кардинал Стефан Вишински: Нека уважаваме всеки човек, започвайки от не народените до тези, които са на смъртно легло, защото Христос живее в тях. Нека мислим добре за всички и дори и в най-лошите да намираме нещо добро. Нека говорим добро за другите и да поправяме кривдите, които сме причинили с думи. Нека да разговаряме със всички чрез езика на любовта, нека не поднасяме тона на гласа си, нека не причиняваме сълзи. Нека прощаваме и не събираме в сърцето си обиди. Нека първи да подаваме ръка за помирение. Нека не мислим, за това което ни дължат, а за това което сме длъжни. Нека работим с усърдие и любов, защото плодовете на нашата работа използват другите, така както ние използваме плодовете на техните ръце. Нека да помагаме на тези, които имат нужда, да се отворим за бедните, болните и страдащите. Нека се молим за всички, дори и за неприятелите. Нека се срещаме така, като, че ли всяка среща е последна. Нека обичаме така, като, че ли за последно. Нека живеем така, като, че ли всеки миг е последен за нас. Нека цялата си надежда отправим към Бог. Амин