Биоетика: генното инженерство

В днешното ни предаване ще насочим вниманието към използването на съвременните технологии на генното инженерство с комерсиална цел, която тенденция е една от най-опасните в съвременната наука. Подчиняването на научните цели на комерсиални компании, фокусирани основно върху генерирането на повече приходи, много често води до ускоряване на научния експеримент, което автоматично увеличава и риска от допускането на грешки и пропуски.


В същото време целият процес на създаване на нови хибриди с комерсиално цел се базира на една научна хипотеза, а именно, че генетично модифицираните организми (ГМО) са безвредни. В противовес на тази хипотеза има редица доказани случаи за вреди върху човешкото здраве и околна среда, които с лека ръка биват пренебрегвани и скривани зад поемането на нужни рискове с цел подпомагане на научни прогрес.

Съкратените срокове за създаване и изпробване на нови хибриди с техниките на генното инженерство, както и сравнително младата технология прави така, че да не се взимат или да не могат да бъдат взети под внимание дългосрочните ефекти върху околната среда, както и хроничните ефекти върху човешкото здраве. Много от ефектите на ГМО хибридите върху човешкото здраве се разбират в последствие, тъй като предварителни изследвания директно върху хора се провеждат много рядко. По-често изследванията провеждани от организациите, които впоследствие държат патента на интелектуалната собственост върху тези хибриди се свеждат до 90 дневни експерименти с лабораторни гризачи. Като пример може да вземем процеса по въвеждане на нови медикаменти. Не трябва да забравяме и основния принцип във фармацията, който при ГМО не е възприет, а именно, че въвеждането на нов продукт задължително трябва да бъде съпътствано с въвеждането на неутрализиращо вещество, т.е. трябва да съществува методика за изваждането му в случай на доказан негативен ефект върху човешкото здраве или околната среда. За съжаление това за съвременното ниво на науката не е възможно.


Един от последните, но основни проблеми, които могат да бъдат дефинирани е контролът върху отглеждането на ГМО. В момента има много малко унифицирани методики за доказване на наличие на ГМО и дори да приемем, че са ефективни те доказват само наличието на генетични модификации. За доказването кой точно ГМ хибрид се изискват допълнителни експерименти с други думи процесът на доказване на генетични модификации е много труден. Като допълнение процесът по въвеждането на пазара на ГМО стъпва основно на научни данни и се провежда централизирано под шапката на Европейската агенция по безопасност на храните. Много често в научните становища на агенцията не влизат анализи на дългосрочното влияние на околната среда, тъй като този проблем се разглежда като проблем на съвместното съществуване, а също и икономическите и социалните ефекти от ГМО.


Но какво е становището на Католическата църква по въпросите касаещи ГМО?
След като през март Брюксел даде зелена улица на трнсгенетичните картофи, европейските медии предадоха положителното становище на монсиньор Санчец Сорондо – президент на Папската Научна Академия. Ватиканският ежедневник “l’Osservatore romano”обаче веднага заяви строгата позиция на Ватикана и липсата на каквото и да било положително мнение относно ГМО. “Между различните позиции – пише Ватиканският вестник – някои медии предположиха заемането на положително становище от страна на Ватикана. Такова обаче не е било заявявано. Говори се за съгласието за използването на генетично модифицирани организми в селското стопанство, но объркването идва от там, че касае изказванията на отделни свещеници, чиито мнения обаче в никакъв случай не трябва да бъдат преписвани на Светия Престол или на Църквата.

Когато политическите и бизнес мотиви не стигат, лобито не се свени да прибегне и до религията. Приближеният на папа Бенедикт XVI бивш посланик на САЩ във Ватикана Францис Руней се опита да накара светия отец да благослови генетиката в природата. Негово преосвещенство Францис Руней припомни за „моралните задължения" на папата да разкрие на света потенциалните ползи от развитието на ГМО и борбата със световния глад. Папата обаче остана резервиран и безпристрастен към този въпрос.

В „Caritas in veritate” папата заяви, че не могат да бъдат предостави никакви ’технически решения’по въпроса , но Църквата е длъжна да изпълнява своята мисия по всяко време и във всеки един момент, за изграждането на едно справедливо общество насочено към човека, към неговото достойнство и призвание. „Osservatore romano” пише, че тази мисия касае също твърдата позиция и разобличаването на скандала свързан с глада по света. Папа Бенедикт XVI казва, че този глад не зависи от липсата на храна, а от липсата на социални ресурси, най-важният от които е от институционално естество”. И не е случайно, че точно през 2009 – страните от третия свят увеличиха с 13% производството на генно модифицирани продукти, докато в останалия свят производството е 7% като по този начин почти половината от обработваемата площ на Земята е заета от ГМО продукти, а гладуващите по света за първи път надхвърлиха цифрата 1 милиард”.

Днес, когато човек се опитва да надхитри своята собствена природа, чрез своите научни постижения, той забравя, че в основата на всичко е Божието творение и замисъл. В желанието си за достигнем съвършенството около нас и безсмъртието забравяме, че в началото е Бог. В една от своите молитви папа Рацингер говори за перспективата животът на хората да бъде удължен за стотици години благодарение именно на постиженията на човешките знания и наука. Но "Какво би станало, ако хората успеят, не да предотвратят напълно смъртта, но да я отложат за неопределено време, така че човек да достигне възраст от няколко стотин години?” Може би малко се замислят, че „По този начин човечеството ще остарее до невиждани размери, няма да има място за младите, способността за обновяване ще угасне, а безкрайният живот ще бъде не рай, а по-скоро присъда”.Това са думите на папа Бенедикт Шестнадесети, над които човечеството трябва да поспре и да поразсъждава.


Венета Ненкова