Светия Престол призовава всички страни да се обявят срещу касетъчните бомби
Международната конвенция за забраната на употребата на касетъчните бомби е одобрена
на 30 май 2008 г. от 107 държави по време на международна конференция в Дъблин (Ирландия),
но някои големи военни държави, като САЩ, Русия , Пакистан, Израел, Индия и Бразилия
отказаха да сложат подписа си под конвенцията. До този момент 37 са държавите, които
не са ратифицирали конвенцията.
В комюнике Светия Престол потвърждава,
че „конвенцията е значителна стъпка напред в областта на разоръжаването и международното
хуманитарно право, както и значителен резултат за един мултилатерализъм, базиран на
конструктивното сътрудничество между правителства и неправителствени организации и
на връзката между хуманитарното право и човешките права. Освен че запълва огромна
празнина в хуманитарното право – продължава ватиканското комюнике – конвенцията е
силен и убедителен отговор на много актуален проблем, не само заради продължаващата
употреба на касетъчни боеприпаси, а и поради факта, че тези оръжия могат да останат
в земята невзривени и да избухнат след дълго време, застрашавайки ежедневния живот
на гражданското население”. „Светия Престол – припомня ватиканското комюнике - активно
участва в процеса за забрана на касетъчните бомби, бидейки сред първите предложили
мораториум за използването на тези оръжия, както и за ратификацията на Конвенцията,
със съзнанието, че логиката на мира е по-силна от логиката на войната”. „Конвенцията
би трябвало да възстанови връзката между обезоръжаването и развитието, ориентирайки
материалните и човешки ресурси в посоката на развитието, справедливостта и мира”.
„Първи
август е важна дата в историята на разоръжаването, тъй като през последните десет
години не са извършени големи стъпки в ограничаване употребата на различни видове
оръжия”, заявява монс. Силвано Томази, постоянен наблюдател на Светия Престол
към ООН. „Много държави са подписали конвенцията, но за съжаление страни, като Китай,
САЩ и Русия, които имат големи складове от тези оръжия, все още нямат намерение да
направят това. От друга страна, влизането в сила на Конвенцията оказва решително влияние
върху тези държави, защото вече чувстват известен международен натиск от морална
гледна точка. Освен това, има държави в чиито Парламенти е внесено предложение за
ратификация на Конвенцията, което е дълъг технически процес и може да се осъществи
през следващите две или три години. Влизането в сила на Конвенцията е стимул най-вече
за ония държави, които не са я ратифицирали, за да направят положителна крачка в областта
на разоръжаването”.