Кръстът и корените на Стария Континент

Дебатът за присъствието на разпятието в класните стаи продължава, след като на 30 юни в Страсбург Италия представи пред Голямата камара на Европейския съд обжалване на присъдата, произнесена на 3 ноември 2009, с мотивировката, че нарушава свободата на религията и възпитанието на учениците и на техните родители. Съдът в Страсбург се произнесе, след като бе сезиран от майката на двама ученици в италианско държавно училище, а случаят от национален се превърна в международен. Десет страни членки на ЕС, между които и България, 33 европарламентаристи, няколко неправителствени организации и асоциации представиха декларации в подкрепа на Италия, призовавайки Европейския съд да преразгледа решението си от миналата година. Окончателното решение на Европейския съд се очаква през есента.


Предлагаме ви предговора на съвсем наскоро публикуваната в Италия книга, „Религиозната и културна идентичност на Европа. Въпросът за разпятието”, с автор Карло Кардиа, написан от италианския външен министър, Франко Фратини.

*********
„Започналия дебат в Италия и Европа по въпроса за разпятието, вследствие решението на Европейския съд за човешките права в Страсбург от 2009, има един положителен аспект. Позволи на Църквите, религиозните конфесии и много европейски държави да изразят своето мнение по проблема за излагането на религиозни символи на обществени места и особено за актуалното значение на религиозните и културни традиции на европейските народи, както на юридическо, така и на политическо ниво.


Не случайно, в уставът на Съвета на Европа, приет в Лондон на 5 май 1949, е записано, че „правителствата са непоколебимо свързани с духовните и моралните ценности, които са общо наследство на техните народи и истински извор на принципите за духовната и политическата свобода и превъзходство на Правото, от които зависи истинската демокрация”. На свой ред, Европейската конвенция за защита на човешките права утвърждава във встъпителната част, че: „Подписалите я правителства, членки на Съвета на Европа, са признати като правителства на европейски държави вдъхновени от един и същ дух и здраво свързани от общо духовно наследство, традиции и политически идеали, зачитане на свободата и предимството на правото, за вземането на подходящи мерки и гарантират записаните права във Всеобщата декларация”.


Тези концепции, заедно с други съдържащи се в Трактата на ЕС, утвърждават принципа на субсидиарността, като истинска основа за регулирането на отношенията между ЕС и неговите държави членки, по такъв начин, че насърчаването на човешките права да бъде гарантирано, съхранявайки заедно с това идентичността на отделните нации, заедно с техните религиозни и културни традиции. Институциите на държавите членки имат отговорността и грижата за дисциплината (също и по еволюционен път) по ония материи, излизащи от компетенциите на наднационалните организми. Известно е, че през последните десетилетия Съвета на Европа и Европейския съд за човешки права в Страсбург, създадени за прилагането на Европейската конвенция за защита на човешките права, се придържаха, мъдро и строго, към принципа за субсидиарност и така спомогнаха за хармоничния растеж и развитие на човешките права. Съвсем наскоро, обаче, решението на Европейския съд в Страсбург от 3 ноември 2009 разклати спазването на този базисен принцип, произнасяйки се по един относително спорен въпрос за присъствието на разпятието в класните стаи в Италия и утвърждавайки, че това нарушава свободата на религията и възпитанието на учениците и на техните родители.


От цяла Европа, държави, национални парламенти, основни религиозни конфесии, изразиха реакции на безпокойство и истинско страдание срещу това решение, защото неговата способност за експанзия е такава, че би могла да доведе до премахването на всички религиозни символи на обществени места в европейските страни, без никаква разлика. Италия обжалва решението от 2009 с молба да бъде преразгледано с мъдрост и далновидност, изразявайки многобройните причини в основата на един религиозен символ, като разпятието, който присъства в сърцата на всички християни, независимо от тяхната деноминация.


Многобройните доводи в полза на тезата на италианското правителство, обогатени с юридически, исторически и културни препратки, са изложени в книгата на Карло Кардиа, един от най-добрите европейски учени в областта на отношенията между Държава и Църква.


Аргументациите в полза на присъствието на религиозни символи на обществени места, разгледани от Кардиа, са различни, но искам да подчертая особено една от тях. Фактът, че кръстът никога не е бил, още по-малко днес, второстепенен символ. Той е символ на християнските традиции, които са общи за по-голямата част от европейските народи, а неговото присъствие се вписва в настоящия контекст на едно европейското общество и училище, които са открити не само към всяка друга вяра и мнение в религиозната област, но и към символите и присъствието на различни религии, които съжителстват в училището и в други обществени пространства без никаква забрана.


Италианското общество и училище, както в повечето европейски държави, са открити за религиозната свобода и присъствието на всички вероизповедания и религиозни конфесии. На тази база, както и поради многобройни доводи в книгата на Кардиа, италианското правителство вярва, че решението от ноември 2009 може да бъде преразгледано и преодоляно в контекста на една далновидна оценка на всички елементи в един случай, който не касае само Италия, а цяла Европа. Европейските народи, както всеки един народ, не трябва да скриват собствените си корени и традиции, защото във всяка част по света Европа е позната като източник на разума, правото и християнската вяра, допринесла за издигането на свободата и човешкото достойнство като всеобщи ценности и ценно наследство за човечеството”.
 
По "Osservatore Romano",Димитър Ганчев