Азия е континентът с най-голям брой бедни и емигранти

Азия е континента с най-голям брой бедни и емигранти. Само в осем от 28-те индийски щата бедните са около 420 милиона, брой надвишаващ този в най-икономически изостаналите 26 африкански държави, където бедните са около 410 милиона. Това са данните разпространени от Института по социално проучване в Оксфорд, сътрудничещ с Програмата за развитие на Обединените Нации и който следвайки насоките на ООН разработи нов "многоизмерен индекс на бедността" (multidimensionаl poverty index, MPI). Според новото статистическо средство, изработено от демографите на „Oxford poverty and human development initiative”, факторите които е нужно да се вземат под внимание, за да се определи като „бедно” едно човешко същество, не трябва да се ограничават от икономическите критерии. По подобен начин, също и за Програмата за развитие на ООН, индексът на бедност трябва да вземе под внимание и други елементи, като жилищните стандарти, качеството на труда и достъпа до здравеопазването. Към тези елементи английският университет прибавя социални и психологични фактори, като физическата уязвимост, възможността за отстояване на собствените права, мрежата на социалните отношения и опита от социалното унижение и отхвърляне. На базата на тази система на измерване в Азия живеят 840 милиона „бедни” (голямата част в Южна Азия), а техният брой в Африка е 480 милиона. Както винаги при тези случаи, цифрите са абстрактни и е необходимо да се вземат под внимание в съотношение с цялото население, което в Африка е между 920 и 950 милиона, много по-малко отколкото в Азия. Въпреки това остава от голямо значение сравнението с Индия, която с нейното население от 1,2 милиарда души е втората най-населена страна в света след Китай (повече от 1,3 милиарда), но разположена на територия, която е една трета от китайската и една десета от африканския континент. Новаторското проучване на Оксфорд се помества в тези научни и културни средства насочили своето внимание към човешкото благосъстояние и по-особено към човешките и социални отношения, отколкото към едноизмерния икономически фактор.

svt/ rv