Бенедикт ХVІ: нека поставим Божието Слово на първо място в нашия живот, без любов всичко губи своята стойност

Периодът на „жаркото лято”, когато всички дейности са редуцирани, е подходящ момент да дадем приоритет на онова, което е най-важното в живота: Божието Слово. С тези думи Бенедикт ХVІ започна своето размишление преди молитвата Ангел Господен, която произнесе за втора неделя от двора на Апостолическата резиденция Кастел Ганделфо, където прекарва летния период, отменяйки всички аудиенции и официални срещи:

„Лятото е подходящ момент да поставим на първо място онова, което е най-важното в живота – Божието Слово – и се вслушваме в него. Това ни припомня и евангелското четиво на Св. Лука за днешната неделя с известния епизод на посещението на Исус в дома на Марта и Мария”. 

Тълкувайки евангелския разказ (Лук 10, 38-42) Папата съпостави отношението на двете сестри към Исус. Марта, „по-възрастната”, е улисана от голяма шетня, подобаваща за посрещането на „изключителния Гост”, докато Мария „сяда при нозете на Исуса и слуша...пленена от присъствието на Учителя и неговите думи”. Марта се оплаква, че сестра и не помага, ала Исус отговаря: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък само едно е потребно. Мария избра добрата част, която няма да и се отнеме”.

„Думите на Господа са пределно ясни, изтъкна Папата. Те не изразяват незачитане на активната дейност, още по-малко на благородното гостоприемство, а са ясен призив, че единственото необходимо нещо е не друго, а вслушване в Божието Слово; в този момент Господ е там, присъстващ чрез личността на Исус! Всичко останало ще премине и ще ни бъде отнето, но Божието Слово е вечно и дава смисъл на нашето ежедневие”.
  
Папата допълни, че тази евангелска страница е в съзвучие с периода на летните ваканции, тъй като тя посочва факта, че „човек трябва да работи и извършва своите домашни и професионални задължения, но преди всичко има нужда от Бог, който е вътрешната светлина на Любовта и Истината”:

„Без Любов, дори и най-важните неща губят своята стойност и са лишени от радост. Липсата на дълбок смисъл свежда нашата дейност до един стерилен и безразборен активизъм. А кой ни дава Любовта и Истината, ако не Исус Христос? Нека се научим да си помагаме един другиму и си сътрудничим, но преди това да изберем добрата част, която е и винаги ще бъде нашето най-голямо добро”.
  
dg/ rv