Епископите жени в Англиканската църква и бъдещето на икуменическия диалог

Скоро в Англиканската църква ще има жени епископи. Това е решението на годишният Англикански Синод, който се проведе от 8 до 13 юли в Йорк, Великобритания. На работните сесии бяха разгледани множество въпроси свързани не само с отношенията с другите Църкви и църковни общности, но също и тези в лоното на самата Англиканска църква. Включително създаването на обща работна група занимаваща се с богословските въпроси на национално ниво. Преобладаващата тема обаче бе ръкополагането на жени и свързаното с него компромисно предложение на Кентърбърийския архиепископ, Роуан Улиямс. Въпросното предложение на архиепископът на Кентърбъри включваше норма, с която една жена епископ може да назначи друг епископ, от мъжки пол, да ръководи енориите от диоцеза, противопоставящи се на жените епископи. Предложението имаше за цел да съхрани единството на диоцеза, без да насилва чувствителността на вярващите, задължавайки ги да приемат нещо, което те възприемат като несъответстващо с англиканската традиция. При гласуването това предложение бе отхвърлено с 216 вота "против", 119 "за" и 9 "въздържали се". С този вот и последвалите след него коментари на преден план изпъкнаха поляризираните позиции по въпроса. Някой от присъстващите дори публично опровергаха резултатите от това решение, твърдейки че с него се поставя под въпрос не само бъдещето на икуменическия диалог, но самото съществуване на английската Англиканска общност, защото засяга изграждащия елемент на англиканската традиция.


Дебатът за ръкополагането на жени за епископи е със стара дата, започнат официално през 1992 г. с решението на Ангилканския Синод да допусне жените до свещенството, следвайки по този начин приетите норми от някой англикански общности.

Въпросът за ръкополагането на жени за епископи влияе пряко и на икуменическия диалог, защото поставя под въпрос възможността да бъде продължен с цел пълното и видимо единство не само с Католическата църква, но също и с Православните църкви. За архиепископът на Кентърбъри „решението на Синода не бележи края на пътя към единството”. Но според монс. Ендрю Фалей, отговарящ за икуменизма към католическата Епископска конференция на Великобритания и Уелс „взетото решение е облак на хоризонта за икуменическите отношения между Католическата и Англиканската църква. Начина по който Англиканската църква дискутира и изгражда своето законодателство, за да даде място на жените в епископството, се променя по същия начин по който Англиканската църква вижда себе си като Църква. За нас, католиците, това е проблем и голямо безпокойство за отношенията ни с англиканите на икуменическо ниво".


Същевременно, пише ватиканския "Осерваторе Романо", взетото решение в полза на ръкополагането на жени за епископи ще подхрани допълнително дебата в лоното на Англиканския съюз, разтърсен от толкова силни вътрешни напрежения, заплашващи запазването на неговата специфична форма изградена постепенно през вековете. Освен това и в лоното на самата общност във Великобритания не липсват гласовете против ръкополагането на жени за епископи, усилили се преди началото на Синода, което показва, че дебата е дълбоко свързан с отделните общности, което може да създаде разцепления на локално ниво. Именно поради тази причина, предложението на архиепископа на Кентърбъри изглеждаше подходящо и компромисно за създалата се напрегната ситуация в лоното на Англиканската църква".

В проповедта си при закриването на Синода архиепископ Роуан Уилямс призова към размисъл. В този съдбовен момент за настоящето и бъдещето на Англиканската църква, каза архиепископа „не трябва никога да не губим от поглед съкровището, което не сме ние, а Христос”. Англиканите, подчерта англиканския примас, са призвани да свидетелстват Христос, който се открива не чрез правила и структури, а в молитвата, литургията и възвестяването на Евангелието. С този призив за завръщане към централността на свидетелството в света за Христос, приключи годишния Англикански Синод, в който изпъкна на преден план крехкостта на едно предложение не взимащо под внимание съществуването на различните традиции в тази църковна общност. Предложение, което мислеше че ще разреши отворените въпроси с обикновен мажоритарен вог, но с който избледнява централността на мисията и свидетелството на Благата Вест: да бъдат едно!

svt/ Osservatore Romano