Ватикана публикува обновените "Норми за най-тежките престъпления"

Конгрегацията за Доктрината на вярата публикува днес обновените „Норми за най-тежките престъпления”, които са съвкупност от мерки позволяващи на ватиканското ведомство да се намеси в случаи на престъпления срещу Тайнствата на Евхаристията, Покаянието и в случаи на сексуално насилие над малолетни от страна на клира. По повод излизането на документа, директора на ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбари, публикува нота в която детайлно пояснява промените в досега валидната норматива, одобрени от Бенедикт ХVІ на 21 май т.г.


През 2001 г. Папа Йоан Павел ІІ, обнародва документ от голяма важност, Motu Proprio “Sacramentorum sanctitatis tutela”, даващ на Конгрегацията за Доктрината на вярата компетентността да разглежда и осъжда в сферата на каноническите разпоредби, поредица от особено тежки престъпления, за които преди това компетенцията беше дадена на други ведомства или не бе напълно ясна. Motu Proprio на Йоан Павел ІІ беше придружено от поредица приложни и процедурни норми, познати като „Normae de gravioribus delictis”. През последвалите девет години опита естествено подсказа необходимостта от допълнение и обновяване на тези Норми, за да може да се ускорят или опростят процедурите и те да станат по ефикасни или вземат под внимание новите проблематики. Това стана възможно основно благодарение на даването от страна на Папата на нови „права” на Конгрегацията за Доктрината на вярата, които обаче не бяха органически поместени в началните „Норми”. Това бе направено именно сега, в сферата на систематичното преразглеждане на тези Норми.

Тежките престъпления за които говори тази норматива разглеждат основните реалности в живота на Църквата, а именно Тайнствата на Евхаристията и Покаянието, но също и сексуалните насилия извършени от богопосветен над малолетни под 18 годишна възраст. Широкия обществен отглас през последните десетилетия за този вид престъпления привлече голямо внимание и породи силен дебат върху нормите и процедурите приложени от Църквата при тяхната присъда и наказание. Затова е справедливо, да съществува пълна яснота относно валидната днес норматива в тази сфера и същата тази норматива да се представи по органичен начин, която да улесни ориентацията на всеки който трябва да се занимава с тези въпроси. Първият принос тяхното разяснение – преди всичко за употребата им от информационните служители – бе даден преди известно време с публикуването на интернет сайта на Светия Престол на един синтетичен „Пътеводител за разбирането на базисните процедури на Конгрегацията за Доктрината на вярата относно обвиненията за сексуални насилия”. Но публикуваните нови норми са съвсем различно нещо, защото става въпрос за обновен официален юридически текст, валиден за цялата Църква.


За да се улесни прочита от страна на широката неспециализирана публика, заинтересувана предимно от проблематиката отнасяща се до сексуалните насилия, отец Ломбарди пояснява най-важните аспекти.

Сред въведените новости в сравнение с предишните Норми, трябва да се подчертаят преди всичко онези целящи ускоряването на процедурите, като възможността да не се следва „съдебно процесуалния път”, а да се процедира „чрез извънсъдебно постановление” или при определени обстоятелства да се представят на Светият Отец най-тежките случаи с оглед отнемането на клерикалното състояние.

Друга норма, целяща опростяването на предишните проблеми и вземаща под внимание еволюцията на ситуацията в Църквата, се отнася до възможността членовете на съдебния персонал, било то адвокати или прокурори, да не бъдат само свещеници, също и миряни. По същия начин, изпълняването на тези функции не е вече нужно да се притежава диплома по каноническо право, а изискваната компетентност може да бъда доказана и по друг начин, например с притежаването на магистърска титла.


Трябва да се отбележи също и промяната на периода на давност от десет на двадесет години, оставайки винаги възможността за отменяване извън този период от време. От особена важност е приравняването към малолетните на хората с ограничени умствени възможности и въвеждането на един нов вид: педопорнографията. Тази е определена по следния начин: „придобиването, притежанието и разпространението” извършено от член на клира „по какъвто и да е начин и с каквито и да е средства, на педопорнографски изображения имащи субект малолетни под 14 годишна възраст”. Отново се предлага нормативата за поверителността на процесите, като защита на достойнството на всички свързани с тях хора.

Една точка, която не е засегната, но която често е обект на дискусия през последно време, е сътрудничеството с гражданските власти. Нужно е да се вземе под внимание, че сега публикуваните Норми са част от наказателните канонически разпоредби, което по само себе си са цялостни и напълно различни от тези на Държавите. По този въпрос, въпреки това може да бъде посочено всичко написано в горепосочения „Пътеводител за разбирането на базисните процедури на Конгрегацията за Доктрината на вярата относно обвиненията за сексуални насилия”, публикуван на интернет страницата на Светия Престол. В него можем да намерим следната насока: „Относно разобличаването на престъпления пред съответните власти, винаги трябва да се вземат под внимание наредбите от гражданския закон”. Тази насока е поместена в главата посветена на „Предварителните процедури”. Това означава, че в предложената процедура от Конгрегацията за Доктрината на Вярата трябва на време да се предвиди спазването на законовите наредби в сила в различните Държави, а по времето на каноническия процес или след него.


Днешната публикация на Нормите дава голям принос за яснотата и сигурността на правото в една сфера, която Църквата днес полага големи усилия да следва със строгост и прозрачност, за да отговори напълно на праведните очаквания за закрила на моралната последователност и евангелска святост, които вярващите и общественото мнение хранят към нея и които Светият Отец многократно подчерта. Разбира се необходими са много други мерки и инициативи от страна на различните църковни инстанции. Що се отнася до Конгрегацията за Доктрината на вярата, в настоящия момент тя проучва как да помогне на Епископатите по света да формулират и развият по подходящ и ефикасен начин насоките и разпоредбите, необходими за разрешаването на проблематиката със сексуалните насилия над малолетни от страна на членове на клира и сферата на дейностите или институциите свързани с Църквата, в контекста на ситуацията и проблемите на обществото в което работят. Това ще бъде следващата важна крачка по пътя, чрец която Църквата ще преведе в постоянна практика и съзнание плодовете от поученията и размишленията узрели по време на болезнените събития на „кризата” породена от сексуалните насилия от страна на членове на клира.

За да бъде разбран този кратък синтез на основните новости, съдържащи се в „Нормите” е добре да се разгледат и тези отнасящи се до престъпленията от друго естество. В действителност и в тези случаи, не става въпрос за нови съществени решения, а по-скоро за въвеждането на вече съществуващи и в сила нормативи, получавайки по този начин една цялостна и органична норматива за „най-тежките престъпления” разглеждани от Конгрегацията за Доктрината на вярата. По-специално са прибавени: престъпленията срещу вярата (ерес, схизма, вероотстъпничество), които обикновено са под компетенцията на Ординариите, но влизат в компетентността на Конгрегацията в случай на жалба; злонамерения запис и разпространение на изповедта, за което има вече произнесена присъда от 1988; ръкоположението на жени, за което съществува също разпоредба от 2007 г.


svt/ rv