В единадесета глава от евангелието според Матей Исус възхвалява небесния Отец, защото
скри тайните на Царството небесно от мъдрите и разумните и ги откри на малките. В
поучителната си власт Бенедикт ХVІ многократно подчертава разликата между мъдростта
на този свят и мъдростта Божия.
В евангелието на Матей, Исус ликува защото
малките на Земята са тези, които приемат божествените истини. „Мъдростта на този свят
– посочва Бенедикт ХVІ - е един начин на живот и на виждане на нещата, оставяйки
настрана Бог и следвайки господстващите мнения, според критериите на успеха и властта.
Божествената мъдрост се състои в следването на Исус – Христос е този който отваря
очите на сърцето, за да следваме пътя на истината и любовта”. Не става въпрос за едно
анти-интелектуално поведение, нито за „подценяване на човешките усилия необходими
за познанието”:
„Не е познанието от само себе си, което може да причини
злини, а презумпцията от това което сме или се предполага че сме познали. Именно оттук
произлизат отцепничеството и неразбирателството в Църквата и обществото”. (Обръщение
към Папските университети, 30 октомври 2008)
Бог не се открива на „изтънчените
мислители от този свят”, а на малките, на онези които позволяват на божествената новост
да действа в тях:
„Това е което интересува Бог. Той обича всички, защото
всички са негови създания. Но някой хора затвориха тяхната душа и любовта му не намира
вход към тях. Те вярват, че нямат нужда от Бог; не Го искат. Други, които може би
са морално бедни и грешници, страдат от това. Те очакват Бог. Знаят, че се нуждаят
от Неговата доброта, дори и да нямат една точна представа. В тяхната отворена за Божията
светлина душа, Бог може да влезе и заедно с Него да влезе и Неговия мир”. (Проповед
на Бъдни вечер, 24 декември 2005)
Божията мъдрост, подчертава Папата, се
открива в Тайната на Кръста, който за Юдеите е скандал, а за гърците безразсъдство:
„Скандалът
и безразсъдството на Кръста се състоят във факта, че там където изглежда има само
поражение, болка и неуспех, именно там се намира цялото могъщество на безкрайната
Божия Любов. Защото Кръста е израз на любовта, а любовта е истинската сила, която
се открива в тази привидна слабост”. (Генерална Аудиенция, 29 октомври 2008)
Само
малките разбират, че в историята победи Кръста, а не мъдростта която се противопоставя
на Кръста. Малките отиват отвъд повърхността на нещата, виждат Божието дело в историята
с очите на вярата, също като Дева Мария, която в химна „Величае душата ми Господа”,
възхвалява Божието величие:
„Тя е Блажена, защото повярва: поради
своята вяра прие Словото Господне и зачена въплътенотоСлово. Нейната
вяра и показа, че престолите на силните на този свят са временни, докато Божия престол
е единствената скала, която не се променя и руши. Нейният химн „Величае
душата ми Господа”, от векове и хилядолетия, остава най-истинското и
задълбочено тълкувание на историята, докато нейният прочит направен от мъдреците на
този свят е опроверган от фактите на вековната история”. (Закриване на
месеца посветен на Дева Мария, 31 май 2008)