2010-07-07 15:59:51

Кардинал Каспер: благодарен съм че работих на строежа на Църквата, според волята на Исус. Икуменизмът не е опция за Църквата, а неин градивен елемент


След почти 10 годишно ръководство, кардинал Валтер Каспер напуска поста председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение. Поради достигната възрастова граница, 78 годишният германски кардинал е пряк свидетел на големи стъпки в икуменизма след Втория Ватикански събор и оставя едно от „горещите” ръководни места на 60 годишният швейцарски Курт Кох, богослов и бивш председател на Епископската конференция в Швейцария. В интервю за Радио Ватикана кардинал Каспер прави равносметка на своята дългогодишна служба:

*********
„Напускам ватиканското ведомство с голяма благодарност, тъй като имах възможността да работя на един голям строеж за бъдещето на Църквата, според волята на Исус. От Втория Ватикански събор насам направихме големи стъпки напред, като най-важните от тях са тези за създаването на мрежа от човешки и християнски отношения. Това има голямо значение за бъдещето”.

„Икуменизмът не е опция за Църквата, а неин градивен елемент и една от нейните главни цели, което важи и за религиозните отношения с евраизма”, изтъква кардинала. „Различните документи за диалога са важни, но не са най-важното. Те ще останат само една хартия, ако не намерят отражение в междуличностните отношения. Много важно е създаването на приятелство, вяра и сътрудничество. Не е достатъчен строгия и академичен диалог, а истинския човешки диалог и размяната на опит. Това е особено важно за да се разпознаем като християни, които вървят по един и същи път. През моята работа открит голяма носталгия по единението. Разбира се, трябва да диалогираме в истината и не можем да игнорираме настоящите проблеми. Но трябва да кажа, че в нашите отношения работи и Светия Дух, който е истинската действена сила на икуменизма”.


За отношенията с Православните църкви кардинал Каспер е оптимист, въпреки съществуващите трудности:

„Смятам, че пътят е още много дълъг, според човешката прогноза, но извършихме много важни стъпки и възстановихме доверието. Преустановената среща в Балтимор през 2000г. бе за мен истински провал и най-негативното икуменическо изживяване. Бяха необходими пет години на търпеливи преговори, за да се стигне до срещата в Равена, която даде началото на един голям и неочакван обрат. В католическо-православния диалог много важни са личните отношения и доверие. Ако си спомним погребението на Йоан Павел ІІ, на което присъстваха всички водачи на християнските Църкви, както и интронизацията на Бенедикт ХVІ, ще видим, че това е знак за сближение на Църквите, но въпреки това остава още много да извървим”.

Кардинал Каспер засяга и отношенията на Католическата църква с реформистките Църкви и църковни общности:


„Имаме отлични отношения и с протестантите, но не само с лютерани и англикани, а и с т.н. свободни Църкви и с някои петдесятници. Колкото до догматичните различия с протестантите, трябва да кажа, че ние преодоляхме най-голямото противоречие от ХVІв.: доктрината за оправданието. Понастоящем, диалога се води по темата за Църквата с цел преодоляването на съществуващите трудности и важни различия”.


Накрая кардинал Каспер засяга и „дежурния” въпрос за евентуалната визита на Папата в Москва и срещата му с Московския патриарх:


„Не бих говорил за папска визита в Москва, нито пък за посещение на Руския патриарх в Рим, тъй като съществуват трети места, където могат да се срещнат. Смятам, обаче, че осъществяването на такава среща е по-близо. Отношенията между Ватикана и Русия са много напреднали, защото Руската православна църква има богата традиция, а нейната роля в Европа е много важна”.


dg/ rv  







All the contents on this site are copyrighted ©.