Бенедикт ХVІ в Сулмона: светостта не излиза никога от мода
Съчетание между евангелската радикалност и милосърдието: това е поучението на свети
Целестин V, което Бенедикт ХVІ постави в центъра на своята проповед по време на Светата
литургия, която отслужи в италианския град Сулмона при посещението си на 4 юли. При
пристигането си в града Папата бе посрещнат от епископа на Сулмона-Валва, монс. Анджело
Спина, подсекретаря на съвета на министрите, Джани Лета, представител на италианското
правителство, посланикът на Италия към Светия Престол, Антонио Ланди и от местните
граждански и военни власти. В проповедта си на литургията, която отслужи на центрлания
площад Гарибалди, Светият Отец постави на преден план „светостта” на папата отшелник,
както е наричан Целестин V, и неговата „пастирска плодовитост”.
По примера
на Целестин V, Бенедикт ХVІ призова всички към един умерен живот, „за да запазят свободни
разума и сърцето”. Папата призова цялата Църква към по-смело възвестяване на Евенгелието,
„дори и в моменти на гонения”. Папата посочи основите характеристики на краткия и
изстрадал понтификат на Целестин V, които са валидни за мисионерската дейност на Църквата
през всяка епоха”: „Спокойно, ясно и смело възвестяване на
Евангелието – дори и в моменти на гонения – без да се
отстъпва нито пред очарованието на модата, нито пред насилието и произвола; дистанциране
от безпокойството за материалните неща, уповавайки се на Божието Провидение; внимание
и грижа особено към болните тялом и духом".
Към малкото градче в италианската
област Абруцо, което преживя часове на страх, тревога и трудности по време на силното
земетресение преди една година, Бенедикт ХVІ изрази своята близост и посочи че е дошъл
тук, за да сподели с тях „радостите и надеждите, трудностите и отговорностите, идеалите
и мечтите”:
„Знам че и в Сулмона не липсват трудности, проблеми
и безпокойства. Мисля особено за онези, които живеят в нищета поради липса на работа,
несигурност в бъдещето, физическо и морално страдание и чувството на загуба причинено
от земетресението от 6 април 2009”.
Бенедикт ХVІ увери присъстващите
в своите молитви и ги призова да постоянстват в „свидетелстването на човешките и християнски
ценности, които са дълбоко вкоренени във вярата и историята на региона”. Папата подчерта
природната красота на региона Абруцо и посочи местата свързани с личността на Пиетро
от Мороне - отшелникът, станал Папа с името Целестин V, в момент в който Църквата
преживява най-черните страници от своята история. Папа Целестин се отрича от тази
длъжност само 5 месеца след избирането му, смятайки го за несъвместимо с неговия избор
на смирение и отшелничество. Хвърлен в затвора, той умира след две години. Бенедикт
ХVІ припомни хълма Мороне, където Пиетро прекарва голяма част от времето в отшелнически
живот, манастира „Свети Онорфио”, където получава новината за избирането му за Папа;
абатството на Светия Дух, където Целестин V освещава главния олтар след интронизацията
в Базиликата на Колемаджио в Аквила. Бенедикт ХVІ припомни своето посещение, след
миналогодишното земетресение, в тази Базилика, съхранявала мощите на Папа Целестин
V и в която остави за спомен Палия получен в началото на своя Понтификат.
Бенедикт
ХVІ припомни и юбилейната година посветена на Целестин V по повод 800 години от неговото
рождение, която ще бъде официално закрита през месец август. Целестин V, подчерта
Папата, остава в историята с известните събития от неговото време и неговия понтификат,
но преди всичко с неговата "винаги актуална святост”:
„Светостта
никога не губи своята привлекателност, не бива забравена, никога не е извън модата,
а с времето сияе с още по-голяма светлина, изразявайки вечния стремеж на човек към
Бог”.
Светият Отец определи Целестин V като „търсач на Бог”, съумял
да открие стойността на тишинана. Именно в тишината съумява да долови гласът Божий,
който насочва неговия живот. Папата подчерта колко е важна тишината в нашето общество
в което „всяко пространство, всеки момент изглежда сякаш трябва да бъдат изпълнени
с инициативи, дейности и звуци” и много често „няма време дори да се вслушаме в другите
и да диалогираме”.
„Ако искаме да доловим не само Божия глас,
но и този на онези които ни заобикалят, нека не се страхуваме да пазим тишина вътре
и извън нас”.
Друго важно поучение на Целестин V, посочи Бенедикт
ХVІ, е че „всичко важно в нашия живот” е дар от Бог:
„Бог винаги
ни предшества и във всеки един живот съществува доброто и красивото, което ние лесно
можем да разпознаем като благодат, като лъч светилна от Неговата доброта”.
В
проповедта си Папата изрази своето задоволство от усилията на локалната Църква в „насърчаването
на общото благо и закрилата на творението”.
„Призовавам всички
да почувстват отговорността за своето бъдеще и това на другите, като зачитат и закрилят
творението, плод и знак на Божията любов”.
В центърът на своя живот
Целестин V поставя Христос и Неговия Кръст, посочи Папата. Кръстът дава на светеца
„ясното съзнание за греха”, но също и „ясното съзнание за безкрайното Божие милосърдие".
В този контекст Бенедикт ХVІ подчерта важната роля на свещениците:
„Призовавам
свещениците да бъдат ярки и достоверни свидетели на Благата вест за помирение с Бог,
като помагат на съвременния човек да си възвърне чувството за греха и Божията прошка”.
По
време на молитвата Ангел Господен, Папата призова Църквата да бъде водач на онези,
които търсят Бог:
„Предана на наследството на Свети Целестин,
тя трябва да съумее да съчетае евангелската радикалност с милосърдието, за да могат
онези които търсят Бог да го намерят”.
Светият Отец призова всички
вярващи към едни прост и смирен живот в търсене на онова, което е наистина съществено:
„Също
и ние, които живеем в епоха изпълнена с удобства и възможности, сме призвани да оценим
умерения стил на живот, за да запазим свободни сърцето и разума и да споделяме благата
с ближните”.