Бенедикт ХVІ призова свещениците да посвещават повече време на изповедта и духовното ръководство

„Време на благодат, което донесе и ще донесе безценни плодове за Църквата”. Така Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция на площад Свети Петър определи току що завършилата Година на свещеника. Катехистичната беседа, изнесена в присъствието на повече от 25 хиляди поклонници и вярващи, беше посветена на личността на Свети Джовани Кафасо, покровител на затворниците, чиято 150 годишнина от смъртта беше отбелязана на 23 юни.


Бенедикт ХVІ призова вярващите да се молят за всички онези, които отговориха на свещеническото призвание. И сред тези, които отговориха на божествения призив, през ХVІІ век се откроява великата и богата личност на Свети Джовани Кафасо. Роден в Торино, той е учител и възпитател на енорийските и диоцезални свещеници в торинската църковна семинария на Свети Франциск от Асизи, където „основава” неговата „школа за свещенически живот и святост”.

„Неговото поучение никога не е абстрактно, базирано само на учебниците които се използваха по онова време, а се поражда от живият опит от Божието милосърдие и от дълбокото познание на човешката душа придобито от дългите часове прекарани в изповедалнята и духовното ръководство”.


Сред многобройните свещеници от „духовната школа” на Свети Джовани Кафасо е неговия съгражданин Свети Джовани Боско, който многократно посочва неговите характерни качества на „душевно спокойствие, съобразителност и благоразумие".

Но „първият – посочи Папата – никога не се наложи над втория”, а по-скоро учителя се отнасяше с почит към ученика, „в неговата личност и му помогна да разбере каква е Божията воля за него”. Това е знак на мъдростта на духовния ръководител и интелигентността на ученика:


„Скъпи приятели, това е едно безценно поучение за всички онези които са отговорни за формацията и възпитанието на младите поколения, но също е и силен зов за това колко е важно в живота да имаш духовен ръководител, който да помага да се разбере какво Бог иска от нас”. 

Свети Джовани Кафасо, бе също винаги близо и до последните в обществото, по-специално до затворниците, които по онова време в Торино са живели в нечовешки условия. Особено човешко и духовно внимание отдаваше на осъдените на смърт:

„Неговото присъствие правеше добро, изцеляваше, докосваше закоравелите от живота сърца и преди всичко озаряваше и разтърсваше безразличните съвести на хората”. 

svt/ rv