Бенедикт ХVІ: най-голямата вреда за Църквата е онова що замърсява вярата и християнския живот. Папата положи Свещения Палий на 38 нови архиепископи-митрополити

В този празничен ден Църквата чества „нейните свети корени, отдавайки почит на Апостолите Петър и Павел”. В тържествения празник на Светите покровители на Рим, Бенедикт ХVІ предстоятелства тази сутрин Светата литургия в Базиликата „Свети Петър”, на която положи Свещения палий, „символ на общение с епископа на Рим”, на 38 нови архиепископи-митрополити. Основна тема в проповедта на Папата бе свободата на Църквата. „Свети Петровото служение – посочи Бенедикт ХVІ – е гаранция за свободата, в смисъл на пълно присъединяване към истината, към истинската традиция, за да може Божия народ да е защитен от грешките отнасящи се до вярата и морала”. На молитвата Ангел Господен, Папата се спря на личността на Светите Петър и Павел, „основи на Католическата църква”.


Свободата на Църквата, гарантирана на Петър от Христос, се изразява в двойното историческо и духовно измерение. „Бог – подчерта Папата – е близо до своите верни служители и ги освобождава от всяко зло, освобождава Църквата от отрицателните сили”:

„Обещанието на Исус – „и портите адови няма да надделеят” над Църквата – включва от една страна историческите преследвания претърпени от Петър и Павел и останалите свидетели на Евангелието, но от друга страна гарантира Неговата закрила преди всичко срещу заплахите от духовен вид”. 

Освободителното действие на Бог, поясни Папата, придружава живота на Светите Петър и Павел. Господният Ангел „развързва оковите на Петър и го отвежда извън ерусалимския затвор, където го беше затворил под строга охрана, цар Ирод”. Господ е също винаги близо и до Павел, който „освободи от многобройни опасности”, въвеждайки го в „своето вечно Царство”. Както пише Павел в Посланието да Ефесяните, да си свидетел на Евангелието означава да си част от една битка в името на свободата и Истината:


„Нашата битка в действителност не е срещу плътта и кръвта, а срещу Царствата и Силите, срещу господствата на този мрачен свят, срещу злите духове, които обитават в небесните сфери”. 

През двехилядолетната история на Църквата „не са липсвали никога изпитанията за християните”. В някой периоди и места тези изпитания бяха „истински и същински гонения”:
 
„Въпреки страданията които причиняват, тази гонения не са най-голямата опасност за Църквата. Най-голямата вреда за Църквата е причинена от онова що замърсява вярата и християнския живот на нейните членове и общности. Това поразява интегритета на мистичното Тяло, отслабва нейната пророческа способност и свидетелство и замъглява красотата на нейният лик”.


Като се позова на посланията на Свети Павел, Бенедикт ХVІ посочи някой от тези големи опасности. В първото Послание до Коринтяните, посочи Папата, Свети Павел „отговаря на някой проблеми свързани с разделенията, непоследователността и непредаността към Евангелието, заплашващи сериозно Църквата”. Второто Послание до Тимотей, говори за опасностите на „последните времена” определяйки ги като „отрицателни поведения, които принадлежат на света и които могат да заразят християнската общност”:


„Егоизъм, суета, гордост, привързаност към парите… Заключението на Апостола е успокояващо: хората, които вършат злини – пише – „няма да отидат много далеч, защото безумието им ще се открие пред всички”. Следователно намираме една гаранция за свободата обещана от Бог на Църквата: свобода както от материалната зависимост, която се стреми да застави нейната мисия, така и от духовното и морално зло, което може да накърни нейната автентичност и достоверност”. 

Темата за свободата на Църквата е тясно свързана и с ритуала по полагането на Свещения Палий, подновен днес за 38 нови архиепископи-митрополити. Пилиите бяха благословени от Папата, а митрополитите един по един се изправиха пред него, за да им бъдат поставени на раменете. На историческо ниво, единението със Светото апостолическо Седалище, подчерта Папата, гарантира на локалните църкви „свобода в отношение на местните, национални или наднационални власти, които в някой случай могат да възпрепятстват мисията на Църквата”. Факта, че всяка година новите митрополити идват в Рим да получат Свещения Палий, трябва да бъде разбран в „присъщия за него смисъл на жест на общение”. Именно в този контекст темата за свободата на Църквата предлага важен ключ за прочит:


"Това е очевидно в случаите на Църкви белязани от преследванията или подложени на политически намеси или други тежки изпитания. Но това също не е по-малко важно в случаите на Общности, които понасят влиянието на отклоняващи доктрини, идеологически тенденции или практики противоречащи на Евангелието. Ето защо в този смисъл Палия се превръща в залог на свободата, като „игото” на Исус, което Той призовава всеки един да вземе върху собствените си рамене”. 

Христовото обещание, че адовете порти няма да надделеят над Неговата Църква, има също и „голяма икуменческа стойност”:


„Тези думи могат имат и важна икуменичаска стойност, защото един от присъщите резултати на Лукавия е именно разделението в лоното на църковната общност. Разделенията са симптоми на силата на греха, която продължава да действа в членовете на Църквата дори и след изкуплението”. 

Но думите Христови са ясни: „няма да и надделеят”:


„Единството на Църквата е вкоренено в нейното единство с Христос и причината за пълното единство на християните – което трябва винаги да се търси и обновява от поколение на поколение – е подкрепено от Неговите молитва и обещание”. 

На молитвата Ангел Господен след литургията, Папата пожела „примера на Апостолите Петър и Павел да озари разума и разпали в сърцата на вярващите желанието да изпълняват Божията воля, за да може Църквата, поклонница по земята, да бъде винаги вярна на Нейния Господ”. Свети Павел, каза Папата, разпространи Евангелието „посявайки словото на истината и спасението сред езичниците”. Симон Петър, прибави, е толкова близо до Господа, че „самия той се превръща в скала на вярата и любовта върху които Исус изгради своята Църква”:


„Двамата Светци, покровители на Рим, въпреки че бяха получили от Бог различни харизми и мисии, са основите на една, свята, католическа и апостолическа Църква, постоянно отворена към мисионерската и икуменическа динамика, изпратена по света да възвестява и свидетелства, осъществява и разпространява тайната на общение, която я учредява”. 

svt/ rv