Брат Естефан Нехме, "ученикът на земята" е новият Блажен на Католическата църква

На 27 юни, Католическата църква ще въздигне от олтарите на Блажените, Божия Раб Естафан Нехме, монах от ливанския маронитски орден, човек на молитвата и „ученик на земята” която за него бе училище за святост и извор на духовност. Тържествената литургия ще бъде отслужена в ливанския град Кфифан от кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за Процесите на Светците. В този малък ливански град, в северната част на страната, се намира маронитския манастир посветен на светците Киприан и Юстиян, в който са живели ливанските светци Ниматола Юсеф Касаб Ал-Хардини, канонизиран от Йоан Павел ІІ на 16 май 2004 и Шарбел Маклуф, канонизиран от Павел VІ през 1977 г.

Новият Блажен на Католическата църква, Естефан Нехме, със светското име Юсеф, е роден през месец март 1898 г. в селцето Лехвед-Жбейл и е последното от седемте деца в семейството. В младежките години посещава училището „Дева Мария на Благодатите” ръководено от Маронитския ливански орден, където се научава да чете и пише. В неговата биография намираме едно интересно събитие по време на юношеството му. Един ден, докато пасял животните от бащиния чифлик, вижда един малък язовец да влиза в една издълбана в земята пещера. Забелязвайки присъствието на следи от вода, започва да копае и от издълбаната дупка започва да блика вода и за кратко време тя се превръща в извор, който и до днес е познат като „извора на язовеца”. През 1905 г., две години след смъртта на баща си постъпва като новициат в ливанския Маронитски орден в манастира на Светите Киприан и Юстиян в Кфифан; на 27 август 1907 г. дава своите вечни обети, приемайки името Естефан, който е светеца покровител на родното му селище. През своя монашески живот брат Естефан преминава през различни манастири, работейки на полето или в градините на манастирите и посвещавайки се дърводелство и строеж. Винаги и навсякъде съумява да предава на своите събратя Благата Вест на Евангелието, благодарение на силната молитва и предаността към конституцията и духовността на Ордена. В неговата духовност на преден план изпъква съзнанието за постоянното присъствие на Господа, във всеки миг от неговия живот, което той обобщава с думите, които често повтаря: „Бог ме видя”. Целият негов живот може да бъде определен като едно голямо дело на любов, цялостно себеотдаване на Бог и непрекъснато поклонничество към небето. Умира на 30 август 1938 г. на 49 годишна възраст и е погребан в манастира в Кфифан. На 17 декември 2007 г. Бенедикт ХVІ признава неговите героични добродетели. След светците Шарбел, Рафка и Ниматула, той ще бъде четвъртото чедо от маронитския орден обявен за блажен.

„Чистотата на сърцето и непрестанната молитва – казва за него префекта на Конгрегацията за Процесите на Светците, кард. Анджело Амато – са двете опорни колони на християнското съвършенство на брат Естефан. В тях се заключва неговото героично изпълнение на богословските и морални добродетели. Брат Естафан, е смятан за примерен монах, предан на монашеските обети. Това цялостно религиозно посвещаване, за близкоизточните народи, е показател за светостта, а самите монашески обети са видени като възвръщане на кръщелната невинност. Брат Естефан живя изцяло потопен в Бог, в блаженото присъствие на Светата Троица, в компанията на Дева Мария. Неговият земен живот се изправяше непрестанно пред вечността Божия в блажено съзерцание на небесния Ерусалим. С обявяването му за Блажен, Католическата църква в Ливан, прибавя нова славна страница към своят албум на святост, след канонизациите на Свети Шарбел Маклуф, Свети Ракфа Райес и Свети Ниматула Ал-Хардини”.


svt/ rv