Робин Кафалиев: българинът стана като змей с много глави

Мястото на българина в Европа и неговата идентичност не е нова тема, но след влизането на страната ни в ЕС тя става особено актуална. Българинът отново започна да щъка, носейки своя български гений в обединяваща се Европа. Нови краски в темата внася сатиричното шоу „Аламинут тръгва из Европа”, което вече втори месец успешно върви по тв екрани. Петимата известни актоьри от популярното предаване сега пресъздават комични ситуации на българи из европейски държави, превъплътени като туристи, бизнесмени, депутати. За идеята и посланието на тази уникална ситуационна комедия в българския ефир говори актоьрът Робин Кафалиев, идеатор на предаването:

*********
„Аламинут тръгва из Европа” визира донякъде същите идеи и посоки, които Бай Ганьо е подал на образа си към онова време. Странното е, че сто години по-късно реалността показва, че поведението на българина, като идея, съществено не се е променило като ходи из света. Има ги същите тия недостатъци,да ги наречем меко казано, те си съществуват и българите с пълна сила ги прилагат. Поне аз така се опитвам, това произведение да го изкарам не екрана да изглежда така, че ти като стоиш да го гледаш да можеш да се позесмееш и някъде вътре в тебе да се появи една мисъл – абе ние, приятелите и близките ми, не правим ли нещичко, което е малко подобно на това на което се смеем. Защото по един начин човек си озенява действията когато ги извършва самия той и по друг начинги оценява, когато ги види извършени от трето лице. Българинът по принип е сеирджия. Той обича да гледа сеир. В този аспект посоката е ти да покажеш съвременния български Бай Ганьо – знам, че това е един доста изтъркан и тривиален израз, но става въпрос за Бай Ганьо в цялото му разноличие – как се представя реално в европейската действителност. Вие зрителите, ще останете с впечатлението, че тук там малко сме попрекалили. Да, има малко хипербола, защото все пак това е художестевно произведение, но повярвайте ми това, което виждате на екрана е твърде близко до онова, което се случва на по-голямата част от българите из Западна Европа.
 
Как изглежда съвременният българин в обединяваща се Европа?
Българинът трудно може да бъде дефиниран само като един образ. Той стана многолик, стана като един змей с много глави. Има една прослойка новобогаташи, която е доста атрактивна. Но премерени по българския аршин, защото богаташ в България не съответства на понятието богаташ в по-развитите държави. Има и псевдополитици и активисти, които извършват псевдоейности из най-различни държави, водени от по-различни интереси, а не точно от идеята да направят нещо общо за благото на България или на Евросъюза или за комбинацията между тях. Има едни тарикати, които може би са най-чистият наследник на образа на Бай Ганьо, само че в различни категории: някои са полулегални, други са съвсем нелегални, а трети напълно легализирани. Но тарикати или хора, които искат да измъкнат, да грабнат нещо, да измамят дори на ниско равнище, понякога не толкова с финансова цел, а водени от идеята нещо да „врътнат”, нещо ако може „да минат острани”. Ако на светофара има червено, жълто и зелено той много държи да мине поне на жълто. Има и една друга категория на духовни нищожните хорица, които са събрали някои друг лев или евро и са решили и те да си покажат носа навън, но опитвайки се да се впишат в една действителност с непосилни за тях финансови параметри, което ги прави смешни. Но това е смях през сълзи. С тези образи в предаването аз се опитвам да кажа, че наистина много трудно можеш да дефинираш Бай Ганьо като едно лице, много са лицата.
 
А кои отрицателни черти и характеристики на Бай Ганьо са останали и дори са се утвърдили у съвременния българин?
На първо място е простотията, като най-визуална, а не като най-важна. Простотията е неразделна част от 90% от демонстрираните от нас български образи. Понякога самата действителност с която аз лично съм се сблъсквал ме кара да си мисля: абе тука дали няма някоя скрита камера и се питам: възможно ли е тая простотия, която виждам пред себе си да е реална? Уви, реална е! Това е едната от задачите и целите които съм си поставил с предаването – поне младите хора които ни гледат, да избегнат тази простотия за в бъдеще, доколкото е възможно. Простотия има и винаги ще има. Има френска простотия, италианска, американска,понякога даже и на куп. Но бездуховността обачее нещо много страшно. Липсата на някаква ценностна система, различна от лапането на пари и на материални, е нещо много подтискащо. Знам, че България е бедна държава и че в класацията по жизнен стандарт в ЕС тя е накъде към последните места засега, дай Боже това да се промени. Но не може всички стремежи и кантари да бъдат само и единствено свързани с материалното и парите. Човек трябва да вярва в нещо, да има някакъв идеал и да се стреми към него. Просто трябва да име нещо друго. И точно тук, според мене, проблема идва от образованието.
 
Въпросът за българският имидж е все още широко отворен и дори има място за оръжието на хумора. Според теб, каква е рецептата за подобряване български имидж в Европа ?
За да може да заеме по-престижно място в Европа и да изглежда по-приемлив в очите на останалите европейци, българинът трябва да се научи да спазва правилата на които на практика той е възприел заедно с останалите си партньори от евросъюза в името на обединяването на усилията за една светла цел. А когато се обединяват усилията на група хора, независимо дали са трима или триса милиона, трябва да има правила. Нямма ли правила нищо не може да стане. Доказано е, че анархията не е успешен модел. тези правила се отнасят за всички и трябва да се спазват. В момента в който ти системно започваш да се отклоняваш от правилата, не ги приемаш и ги нарушаваш умишлено, защото така не ти е удобно, ти не можеш да бъдеш приет от останалите ти партньори. Няма как това да се случи.
 
А как виждаш българина утре в Европа в стила на „Аламинут”?
Малко по-малко прост, малко по-малко нахален, малко по -малко алчен, малко по-трудолюбив и много по-усмихнат”.
Димитър Ганчев