Отец Димитър Димитров: Свещеникът трябва да се стреми да бъде втори Христос

„Свещенството не трябва да бъде свеждано до една обикновена професия, а да бъде израз на Христовата любов и се живее с радост в едно все по-комплексно общество”. Това каза Папата пред 15 хиляди свещеници от цял свят, дошли в Рим за закриване Годината на Свещеника. За плодовете от Свещеническия юбилей и насоките които даде на свещениците разговоряме с отец Димитър Димитров. За отец Димитър свещенството е призвание , както сам обяснява, и едно обещание, което свещеникът повтаря всеки ден пред Господ. На 28 юли отец Димитър ще навърши десет години от своето свещеническо ръкоположение. Завършва своето теологично образование в Рим в Папския Салезиански университет и Анджеликум, а първата му поверена енория бе в с.Миромир в гр. Хисар. Под негово ръководство бе изграден и центърът „Емаус” и бе издигнат новия храм посветен на Светото Семейство. Отец Димитър усилено се занимава с младежите и смело въвежда и новите комуникационни технологии в своята пастирска дейност. От храм Пресвято Сърце Исусово в гр. Раковски, където понастящем е енорийски свещеник, отец Димитър излъчи и първата он лайн литургия. С отец Димитър разговаря Йорданка Петрова:
 
 
*********
"Свещенството е това, което Бог ни дава като един дар, независимо че сме слаби. Както казва Свети Апостол Павел, често пъти ние сме като глинени съдове, предназначени да носят едно голямо съкровище. Така виждам моето свещенство и това на моите събратя свещеници. Всъщност, решението за свещеник не е нещо, което се взема веднъж завинаги, то се взема многократно, още много преди да си ръкоположен, както и всеки ден след ръкоположението, в отделните моменти на свещеническия живот, в моменти на кризи, моменти на радост, моменти на удовлетворения. Във всеки един такъв момент мисля, че свещеникът повтаря това свое доброволно взето решение да следва Христос Първосвещеника. Мисля, че това е нещо характерно изобщо за християнина, защото Христос ни казва, че за да бъдем негови последователи, негови ученици, трябва да се откажем от себе си, да умрем един вид за себе си, да се отречем от себе си и да вземем кръста си, този кръст, който Той ни е приготвил и да го следваме.


Кои са моментите в твоя живот, когато най-силно си усетил тази сила и красота на свещенството?
Мога да кажа, че ежедневно Бог ми дава такива моменти на силна утеха, на радост, които могат да бъдат провокирани от съвсем дребни на пръв поглед неща в свещеническия живот като: посещението на болни, на възрастни, един радостен момент на молитва с младежи, една пълна църква в неделя. Мога да кажа, че всички тези неща са малките и по-големи моменти на удовлетворение, на близост, на свещеническа благодарност, която Бог влива в сърцето на един свещеник. Мога да кажа, че наистина много често , дори ежедневно ми се случва да ги изживявам.


В живота на един свещеник има неизбежно и много трудни моменти. Кои са по-трудните за тебе, който днес живееш в страна от бившия комунистически блок?
Наистина имам щастието и благодатта да познавам тези свещеници, които вече не са сред живите, тези които преминаха тъмните години на комунистическия режим. Години, които обаче не бяха може би чак толкова тъмни, защото в гоненията, в преследванията със сигурност Бог е давал една обилна благодат, една голяма светлина. Свидетелство за това са вече провъзгласените за блажени наши мъченици. Мисля, че в това време, което вече отмина, тази свобода на която днес Църквата се радва е много хубава, но ми се струва, че има опасност особено за нас, наследниците на това време на режима, да забравим тежкия живот, да се привържем към материалните неща. Трябва да се направи тази рязка граница между трудните години, когато Църквата беше спъвана на всички фронтове, особено от битова страна, и сега, когато разполагаме с много удобства, които понякога могат да заглушат истинското звание, истинската хармония, към която Бог ни зове. Затова мисля, че самите ние както и като нация се намираме в една криза, след първите години на възход, на възторг, на ентусиазъм. След първите години на глътки свобода сега може би се намираме в един по-труден период, който без съмнение Бог със своята благодат ще ни помогне да преживеем. Мисля, че и тези инициативи, които Църквата ни препоръчва както например тази толкова силна година на свещенството, която живеем, са именно неща, които ни идват в помощ, за да можем да преодолеем тези моменти понякога и на безразличие, което едва ли касае само свещениците, защото е може би едно много общо явление, но и ние трябва да получим специални сили, една специална благодат от Бога, за да можем да въздействаме и на нашите верни, за да преодоляват тези по-пасивни, по-равни в духовно отношение периоди.
 
Днес младежите как и къде биха могли да търсят живия Бог?
Свидетели сме как за няколко години пасторалната дейност с младежта коренно се променя. Това, което вълнуваше младежите преди 2-3 години сега е много различно. Може би навлизането на интернет във всеки един дом, дори в семейства с по-големи финансови затруднения, промени коренно съвременната младеж. Всичко, което би могло да го интересува е в неговата стая, понякога е дори без контрол и може да попадне в полета, които са много опасни за неговата душа, за неговото здраве, за неговото развитие. Затова мисля, че ние трябва да направим така, че да използваме всички тези съвременни средства, тяхната позитивна страна, за да можем да използваме и тях като една „площадка” за срещата с Бог. Без съмнение обаче това, което е „класическото”, това което е характерно за свещеническия живот и което много често Светият Отец Папата ни препоръчва са едни много силни средства за привличане на младежта към Бога. Имам предвид отслужването на литургията, набожността, която един свещеник може да има, ако щем дори облеклото, ако щем дори начина за покланяне пред Светото Причастие. Всички тези неща, които често пъти Светият Отец ни припомня и въпреки че на моменти рискуват да изглеждат извън времето, всъщност са неща, които могат да бъдат много силни послания, първо за нас самите и после за тези, сред които сме изпратени, които са ни поверени.


Какво е мястото на Дева Мария в живота на един свещеник?
Мисля, че по принцип един християнин, който живее своята вяра има една много интимна и силна връзка с Дева Мария. Всеки един, който търси откровено Христос не може да върви без Мария, така както казва и латинската сентенция, не може да не тръгне чрез Мария да открива Христос. Особено чрез тези ежедневни или по-редки моменти на набожност към Дева Мария като едно поклонничество, каквото ние изживяхме през изминалите дни до Лурд. Дават много светлина, много сила в живота на вяра на всеки един християнин. И срещата с Божията Майка, Майката на Въплътеното Божие Слово е източник на много благодати за един свещеник, за неговата пасторална дейност. И ние като всички наши братя и сестри имаме нужда да подкрепяме тази наша вяра не само чрез богословските текстове, не само чрез съзерцанието, но и чрез тези моменти на набожност, може би съвсем обикновена, непретенциозна, която обаче дава голяма благодат, която дава голяма светлина. Наистина, след вече няколко срещи с Дева Мария в Лурдската пещера, забелязвам как много свещеници се отправят към, в това светилище, със своите верни и сякаш е видимо въздействието и благодатта Божия, която ги осветлява и им дава сили за тяхната, за нашата пасторална дейност.


Отец Димитър, какво друго е необходимо за един свещеник, за да бъде наистина добър свещеник?
Според мен условие, което не може да бъде преодоляно, което не може да бъде пропуснато това е свещеникът във всеки един ден, във всеки свой жест да се стреми да бъде Христос, да бъде втори Христос. Нещо, което не е чак толкова лесно, дадено по условие, в смисъл ние наистина разполагаме с това министериално свещенство, което е всъщност Христос, който действа в нас, но и самите ние в нашите ежедневни жестове и поведение, дори в най-обикновените житейски ситуации, сме призвани да търсим Христос, да направим така, че дори там, в нашата личност, в нашите слаби човешки същества, да действа именно Той.


Има ли нещо ново, което би искал да внесеш в живота си като свещеник?
Всъщност мисля, че и животът на свещеника е като едно поклонничество, винаги има нови етапи, една нова хармония, която бива преследвана, търсена, утвърждавана. Не е нещо завършено, защото това е едно дело Божие. В нашия живот, каквито са и думите на обряда при ръкоположението, това е едно Божие дело, което е една непрекъсната еволюция, едно непрекъснато развитие, едно непрекъснато доближаване, уподобяване с образа на Христос от страна на свещеника. Мисля, че и в различните сезони на човешкия, на свещеническия живот, свещенството бива утвърждавано по един различен начин, с една винаги нова светлина, с едни винаги нови хоризонти. От друга страна мисля, че най-голямата опасност за свещеническия живот е когато това развитие прекъсне, когато бъде по някакъв начин затруднено. Затова ежедневна задача на свещеника е да поддържа винаги тази нива на своята душа като нещо готово, него отворено за благодатния дъжд от страна на Бога, така че винаги да бъде готов да приема новостите в своя живот, да приема предизвикателството в светлината на Божията благодат.


На всеки от нас Бог е дал различни таланти. За тебе свещеническият живот помага ли ти да ги развиваш или те откъсва от тях?
Мисля, че всичко това като добро, което Бог дава на един човек може прекрасно да бъде развито и да бъде даже оползотворено в живота като свещеник. Тези заложби може би от страна на времето няма кой знае каква възможност да бъдат развивани, но техните кълнове, това, което Бог е поставил в чувствителността, в способността на един човек, в рамките на свещенството, сигурен съм, убеждавам се аз самият ежедневно как може да бъде наистина една помощ в неговата пасторална дейност, в свещеническата дейност, във всеки един ден.


Накрая, какво би искал да пожелаеш на твоите събратя в свещенството за годината, която им е посветена?
Да бъде наистина една година на много благодат, една година в която да отделим от нас, да заличим това, което противоречи на нашето свещенство. Да изберем още веднъж Христос. С ежедневните жертви и радости да се стремим да се уподобяваме все повече на Него в служба на Неговата Църква, в любов към Неговата Църква, към нашите верни, при които Бог ни е изпратил, за да ги водим към Небесното Царство.
Йорданка Петрова