Литургия на Бенедикт ХVІ в Никозия: Христовият кръст е знак на надежда и триумф над греха и смъртта

Християните в Близкия Изток не трябва да напускат своята земя, защото тяхното присъствие е знак на надежда и израз на мира. Този апел отправи Папата на литургията, която отслужи днес следобед в църквата „Светия Кръст” в Никозия. На литургията взеха участие свещеници, богопосветени, катехисти, представители на католическите църковни движения, многобройни вярващи. Папата посвети своята проповед на Господния Кръст и Христовото възкресение, които изкупиха света.


Със своята и смърт и възкресение, посочи Папата, „Христос отвори широко Небесните врати и ни приготви място където ние неговите последователи да участваме в.славата Му”. Много хора, посочи Светият Отец, се питат защо ние християните почитаме едно средство на мъчение, знак на страдания, поражение и провал:
 
„Вярно е, че кръстът има всички тези значения. Но въпреки това, по причина на Онзи, който бе издигнат на кръста за наше спасение, кръста е също и окончателния триумф на Божията любов над всички злини по света”. 

Бенедикт ХVІ се позова на едно древно предание, според което кръстното дърво е взето от дървото посадено от Сет, син на Адам, на мястото където е бил погребан Адам. „На същото онова место, познато като Голгота, Сет зася семенце от дървото на познанието на доброто и злото, което се намираше в центъра на райската градина”. Като последствие от греха на Адам, продължи Папата, смъртта и страданията влязоха в света, а последствията от този грях са видими през цялата история на адамовото поколение, като се започне от трагичната история на Израил:


„Това ясно показва, че човек не може да се спаси сам от последствията на собствения си грях. Не може да се спаси сам от смъртта. Само Бог може да го освободи от неговото морално и физическо робство”. 

Бог толкова много обикна света, подчерта Бенедикт ХVІ, че изпрати своят еднороден Син не за да съди света, а за да може чрез Него светът да се спаси. Така чрез Синът Божий, издигнат на кръстното дърво, страданието и смъртта, които бяха последствието от греха, се превърнаха в средството чрез което беше победен греха:


„Несъмнено кръста е средство за мъчения, страдание и поражение, но същевременно изразява пълното преобразяване, окончателната победа над тези злини и това го прави най-красноречивия символ на надеждата, който света някога е видял”. 

Кръстът, продължи Светият Отец, говори за надежда, любов, победа на любовта над подтисничеството. Говори за Бог, който въздига смирените, дава сила на слабите, преодолява разделенията, побеждава омразата с любовта. Бенедикт ХVІ подчерта, че без кръстът, света ще бъде един свят без надежда; свят в който насилието и бруталността ще са необуздани, в който слабия ще бъде експлоатиран, а алчността ще бъде над всичко:


„Ето защо светът се нуждае от кръста. Той не е просто личен символ на набожност, не е отличителен знак за принадлежност към определена група в лоното на обществото и неговото дълбоко значение не е свързано с насилственото налагане на една вяра или философия”. 

Само Кръстът, може да ни спаси от последствията на нашия грях и само спасителната намеса на милосърдния Бог преобрази реалността на греха и смъртта в спасение. Именно това, посочи Папата, отслужваме когато „възхваляваме Кръста на Изкупителя”. Като се обърна към свещениците, богопосветените и катехистите, присъстващи на Светата литургия, Бенедикт ХVІ подчерта, че „кръста бе поверен на нас, за да даряваме надежда на света”:


„Когато възвестяваме разпнатия Христос, ние не възвестяваме нас самите, а Него. Не даряваме нашата надежда на света, не говорим за нашите лични заслуги, а сме като канали на Неговата надежда, любов и спасителни заслуги. Нека никога не преставаме да признаваме нашето недостойнство, но същевременно нека полагаме усилия да сме все по-малко недостойни за нашият благороден призив, за да не отслабваме чрез нашите грешки и падения достоверността на свидетелството ни”. 

Бенедикт ХVІ се позова на Годината посветена на свещеника и призова всички настоящи и бъдещи свещеници към преданост към полученото звание:


„Като възвестяваме кръста Христов, нека се стремим винаги да подражаваме на незаинтересованата любов на Онзи, който поднесе себе си на кръстния олтар, на Онзи който същевременно е свещеник и жертва, на Онзи в името на който говорим и действаме". 

Накрая Папата припомни и многобройните свещеници и богопосветени от Близкият Изток, които в този момент са призвани да уподобят техния живот с тайната на Господния кръст. Бенедикт ХVІ не забрави и християните, страдащи от лишения по причина на етнически и религиозни конфликти, принудени да напуснат родните земи:

„В подобни ситуации, всеки свещеник или религиозна общност, които остават крепки във вярата и продължават да свидетелстват за Христос са изключителен знак на надежда не само за християните, но и за всички живеещи в региона. Тяхното присъствие е красноречив пример за Евангелието на мира и решението на Добрия Пастир да се грижи за всички свои овце и за непоклатимите усилия на Църквата за диалога, помирението и любовеобвилното приемане на другия”.  
svt/ rv