Бенедикт ХVІ към Хризостом ІІ: църковното общение означава преданост към Евангелието и зачитане легитимните традиции на Изтока и Запада

Общението между Църквите „трябва да бъде живяно с преданост към Евангелието и апостолската традиция, зачитане на легитимните традиции на Изтока и Запада и приемане на различните дарове, чрез които Духа изгражда Църквата в единството, светостта и мира”. Това каза Бенедикт ХVІ в словото си по време на срещата с кипърският Архиепископ Хризостом ІІ, която се проведе по обед в сградата на православното архиепископство в Никозия. След сърдечното посрещане Бенедикт ХVІ и Хризостом ІІ проведоха кратък частен разговор. При посещението Светият Отец посети паметника на Архиепископ Макариос, Катедралата, музея на иконите, личния параклис на архиепископа и апартамента на Архиепископ Макариос, а след това Бенедикт ХVІ прие поканата на Архиепскоп Хризостом ІІ за обяд в архиепископството.

В началото на своето обръщение Бенедикт ХVІ с благодарност припомни визитата на Архиепископ Хризостом ІІ в Рим и гостоприемството на кипърската Православна църква за срещата на Смесената Международна Комисия за богословския диалог, провела се миналата година в Пафос. Папата изрази своята признателност за подкрепата на кипърската Православна църква в икуменическия диалог:


„Нека Светият Дух да води и утвърди тази голяма църковна инициатива, целяща възстановяването на пълното и видимо общение между Църквите на Изтока и Запада. Това общение трябва да бъде живяно с преданост към Евангелието и апостолската традиция, зачитайки легитимните традиции на Изтока и Запада. Църковното общение включва и приемането на различните дарове, чрез които Светия Дух изгражда Църквата в единството, светостта и мира”. 

Бенедикт ХVІ припомни и материалната помощ, изпратена от името на кипърската Православна църква на засегнатите от земетресението в италианския град Аквила през месец април м.г. В този дух Папата се присъедини молитвено към Хризостом ІІ:


„Моля се всички жители на Кипър, с Божията помощ, да намерят мъдростта и силата да работят заедно за намиране на правилно решение на все още неразрешените проблеми, полагайки усилия за мира и изграждането за бъдещите поколения на едно общество, отличаващо се със закрилата правата на всички, включително правото на свобода на съвестта и култа”. 

Накрая Бенедикт ХVІ посочи важността от икуменическите усилия пред продължителния конфликт в Близкия Изток:

„Кипър по традиция е смятан за част от Светата Земя (…) Никой не може да остане безразличен към нуждата от подкрепа, по всеки възможен начин, за християните от този изстрадал регион, за да могат неговите древни Църкви да живеят в мир и просперитет”. 

Християнските общности, завърши Светият Отец, могат да намерят една много плодотворна среда за икуменическо сътрудничество, като се „молят и работят заедно за мира, помирението и стабилността в земите благословени от земното присъствие на Принца на Мира”.

От своя страна, в своето приветствено слово, Архиепископ Хризостом ІІ, припомни двадесет вековната история на християнската общност в Кипър, започнала през 45 г. с евангелизаторското дело на Свети Варнава и Свети Павел. „Ето защо - посочи кипърският архиепископ – тя е първата Църква сред народите, основана от Пресветите апостоли Варнава и Павел”. През тези двадесет века история, припомни Хризостом ІІ, Кипърската църква остави силни свидетелства на богата духовност, а нейните Свети Отци участват във всички Вселенски Събори, заемайки активна и решителна богословска роля. Въпреки че Кипърската църква по брой вярващи е пропорционално малка, продължи архиепископа, „тя заема едно от първите места сред Православните църкви и поддържа братски отношения на близост и разбирателство със всички останали Църкви по света”. Ето защо, завърши обръщението си Хризостом ІІ „ние сме решени да продължим този важен и изпълнен с мир път, защото сме уверени че тази е нашата мисия, дадена ни по волята на всемилостивия Бог”.

Кипърската Православна църква
В Република Кипър православните християни са мнозинство и техният брой е 619 хиляди от общо 794 хиляди жители. Православната кипърска църква, позната като „Църквата на Кипър” е сред най-древните автокефални църкви. В момента Кипърската Православна църква е ръководена от Патриарх Хризостом ІІ, избран на 6 ноември 2006 г. Православните християни на острова са разделени в различни области: Архидицеза на Лефкозия (Никозия) и диоцезите на Пафос, Китион, Киренея, Лемезос (Лимасол), Морфу, Костанция и Амокостос, Кикос и Томазос. Към тези диоцези се прибавят две епископствата на Саламис и Тримитус. Кипърската Православна църква са ползва с голям престиж и нейната история е силно свързана с националната история. Символ на тази тясна връзка е архиепископ Макариос ІІІ, който веднага след обявяването на независимостта, въпреки че остава пасторален водач на православните християни, е избран за първия президент на новородената кипърска република. През годините на бурната история на острова, кипърската Православна църква взима активно участие във войната за независимост срещу турците, заплащайки за това една доста висока цена: през 1825 г. голяма част от кипърския клир, заедно с цялата йерархия, бива убит от турците поради съмнения за подкрепа на гръцката революция). По време на британското господство (1878-1958), кипърската Православна църква полага активни усилия в борбата за независимостта, получена през 1960 г.

След турското нашествие, повече от 170 хиляди кипърци, се превръщат в бежанци в тяхната собствена държава: повече от 500 църкви, параклиси и манастири (католически, маронитски, арменски и православни) са окупирани или разрушени. Турските войски изпратени в окупираната част на острова наброяват около 47 хиляди души. От 1974 г. до днес Турция е прехвърлила повече от 160 хиляди колонии в северната част на Кипър.
Кипърската Православна църква е член на Световния Съвет на Църквите от 1948 г. и участва активно в различни междуконфесионални и междурелигиозни срещи в региона на Близкия Изток и Европа. Кипър е седалище на Съвет на близкоизточните Църкви.


svt/ rv