Бенедикт ХVІ на празника "Тяло и Кръв Христови": свещенството и Евхаристията са тясно свързани помежду си

„Исус се дистанцира от ритуалната концепция за религията. Той наистина понесе страдания и ги понесе за нас”. Това каза Бенедикт ХVІ по време на тържествената литургия за празника „Тяло и Кръв Христови”, която предстоятелства на 3 юни в римската базилика „Сан Джовани ин Латерано”. След края на светата Литургия Папата се спря за кратка молитва пред Дарохранителницата.

В Новият Завет, свещенството и Евхаристията са тясно свързани. Това припомни Бенедикт ХVІ, посочвайки че „божествената сила на Христовото свещенство преобразява крайното насилие и несправедливост в дело на върховна любов и справедливост”:


„Това е делото на Христовото свещенство, което Църквата наследи и предава през историята под двойната форма на общото свещенство на кръстените и това на свещениците, за да преобрази света с любовта Божия”. 

Исус не е свещеник според еврейската традиция: неговата личност и дейност не се поместват по примера на древните свещеници, а по-скоро по този на пророците, посочи Папата:


„Исус се дистанцира от ритуалната концепция за религията, критикувайки манталитета даващ повече стойност на човешките заповеди свързани с ритуалната чистота, отколкото на спазването на Божиите заповеди, т.е. на любовта към Бог и ближния, която,както казва Господ, „е повече от всички всесъжения и жертви”. 

Христовата смърт няма характеристиката на древните жертви: една смъртна присъда, чрез разпъване на кръст, най-позорната, извършена извън Ерусалимските стени”. Христовата жертва е дароприношение, молитва, единение на Неговата воля с тази на Отца. Живяно в тази молитва, тежкото изпитание, което Исус изтърпява се превръща в приношение, жива жертва. Жертва, предполагаща страдание. Христос, посочи Бенедикт ХVІ, прие нашето човешко естество и за нас бе „възпитан на страданието и преобразен от него като житно зрънце, което за да даде плод трябва да умре в земята”:


„Благодарение на това преобразяване Исус Христос се превърна в „първосвещеника” и може да спаси всички онези, които Му се поверяват. Страданието за Исус бе като свещеническо освещаване: Той стана свещеник не според закона, а по съществен начин чрез Неговата Пасха на страдание, смърт и възкресение”. 

Бенедикт ХVІ завърши проповедта си като посочи, че в Евхаристията, която Църквата съзерцава, Исус извърши предварително Неговата лична жертва, а не ритуална.

svt/ rv