Кипърският посланик към Светия Престол, Грегориос Пулидис: кипърци желаят обединението
на острова
За първи път един Римски епископ посещава Кипър, в лицето на Бенедикт ХVІ, от 4 до
6 юни, а заедно с това за първи път посещава и една православна страна, по примера
на неговия предшественик Йоан Павел ІІ. Кипър е крайната граница на ЕС и невралгична
точка за мира в Близкия Изток. Кипър бе и мястото за среща между смесената католическо-православна
комисия за богословски диалог. За значението на папската визита на острова говори
в интервю за Радио Ватикана посланика на Кипър към Светия Престол, Георгиос Пулидис:
********* „Кипър
е страна член на ЕС с развиваща се икономика и укрепена демокрация. Присъединяването
към ЕС отбелязва достигането на една дълго преследвана цел, която поставя Кипър сред
голямото семейство европейски народи и което естествено заема по своята история и
култура. Трябва да се отбележи обаче, че кипърци не искаха присъединяването само поради
икономически причини, колкото по политически. Защото кипърци виждат в членството към
ЕС поле на сигурност, която за съжаление другите международни организми не предложиха
в нужния момент. От 1974г. една трета от острова е окупиран от турска страна. В тази
зона турските военни концентрираха турско-кипърско малцинство, което е 18% от населението
на острова, изгонвайки със сила кипърските гърци и всички християни, а накрая самопровъзгласиха
държава-фантом, която не е призната от международната общност. Още от момента на присъединяването
през 2004 ЕС взе позиция по този въпрос: Кипър и всички негови жители са европейски
граждани. В окупираните територии европейските решения са преустановени в очакване
на обединението. Кипърските турци също желаят да имат паспорт на Република Кипър и
все повече избягват „братската закрила” на Турция, като емигрират в Европа и особено
във Великобритания. Смятам, че кипърци са доволни от членството на страната в ЕС и
желаят обединението на острова, като подкрепят усилията на президента Деметрис Кристофияс
за напредъка на диалога с кипърските турци. Надеждата е че Европа ще съумее да убеди
Анкара да признае Република Кипър и остави кипърци да решат сами своето бъдеще.
Кой
е пътят за разрешаването на дългогодишната криза в Кипър? Изборът на Дервиш
Ероглу в окупираната част на острова прави по-трудни преговорите за обединението на
острова. По време на изборната кампания той се показа неотстъпчив, заявявайки че не
желае обединението на федеративен принцип, а предпочита конфедерация между две „държави”
и не желае оттеглянето на турските военни части. След изборите той промени тонът и
своята позиция, като се ангажира за продължаване на преговорите, започнали през септември
2008 между президента Кристофияс и тогавашния кипърско-турски лидер Талат от точката
на тяхното прекъсване. Това е положителен факт и мога да потвърдя, че президента Кристофияс
ще продължава да работи за намирането на справедливо и трайно решение на кипърския
проблем в интерес на всички кипърци.
Какво очаквате от посещението
на Бенедикт ХVІ в Кипър? Посещението на Папата е историческо за Кипър, защото
за първи път един Римски епископ идва в нашата страна и първата православна страна
за Бенедикт ХVІ. Папската визита увенчава дългогодишната подкрепа на Светия Престол
към кипърската кауза. Ватиканската дипломация се придържа към международните закони
и резолюциите на ООН и другите международни организми, които настояват Турция да оттегли
военните части от Кипър. Светият Престол винаги ни е подкрепял, защото Кипър е малка
страна, която понася агресията на могъщия съсед. Това е борба между разума и насилието.
Ето защо, Бенедикт ХVІ прие поканата да посети острова, отправена от президента Кристофияс
и архиепископ Хризостом. Посещението на Папата е важно и от икуменическа гледна точка.
Кипър има православно мнозинство от населението, а по време на визитата Папата ще
се срещне няколко пъти с архиепископ Хризостом, което би могло да има много позитивен
ефект. Църквата в Кипър заема важно място сред Православните църкви и винаги е имала
желанието за също толкова важна роля в икуменическия диалог. Веднага след избора,
новия архиепископ на Кипър, Хризостом, посети Ватикана с което даде началото на нова
епоха в отношенията с католиците. Няколко месеца по-късно той участва в Италия на
световните дни за мир, организирани от Общността Свети Егидий с присъствието на Папата
през първия ден на работната част. През ноември 2008 тези световни дни за мир се проведоха
в Кипър, а малко по-късно в Пафос се събра смесената католическо-православна богословска
комисия за обсъждането на въпроса за примата на Папата. С активното участие на Църквата
в Кипър в икуменическия диалог, не само всички Патриаршески църкви с гръцки език участват
пълноправно в диалога с Католическата църква, но Кипър помогна за откриването на пътя
към славянските православни църкви, тъй като винаги е имала добри отношения с Московската
патриаршия”.