Папата към италианските епископи: обновена евангелизация, покаяние и пречистване за греховете на свещениците 

Църквата трябва да продължава да дава своя принос за социалния напредък и моралното израстване на Италия”: това бе препоръката на Бенедикт ХVІ към участниците на Пленарната асамблея на италианската Епископска конференция, които прие днес на аудиенция във Ватикана. Възпитанието на новите поколения и икономическата криза бяха двата основни акцента в папското слово. Папата не пропусна да засегне и темата за „греховете извършени от някои членове на Църквата” на което трябва да се отговори „с покаяние и пречистване”.

„Желанието за обновена евангелизация не изключва и нанесените рани на църковната общност, поради слабостта и греха на някои от нейните членове. Това скромно и болезнено признаване не трябва да бъде повод безвъзмездното и страстно служение на многото вярващи, започвайки от свещениците, да премине на заден план”.  
Специално учредената Година на Свещеника, припомни Папата, има цел именно „създаване на възможности” за „вътрешна промяна” на свещениците, като „условие за по-действено служение и обновена евангелизация”. За това помага свидетелството и примера на многобройни свещеници, като Светия енорист от Арс, които „безрезервно се отдават, за да вдъхват надежда, вяра и милосърдие”:


„В тази светлина, онова което е причина за скандалното, трябва да преведем в призив към дълбоко обновление и завръщане към покаянието, приемане на пречистването и се научим да прощаваме, но от друга страна и необходимостта от справедливост”.
  
Папата се спря и на въпроса за кризата, която не е само икономическа, а културна и духовна. „Илюзорна е мисълта, че финансово-икономическата криза може да бъде посрещната, ако бъдат пренебрегнати другите кризи”, поясни Бенедикт ХVІ, като призова управляващи и предприемачи да положат усилия за смекчаване на негативните ефекти на кризата. Заедно с това обърна внимание на възпитанието на новото поколение. За Бенедикт ХVІ този въпрос е „спешна необходимост” и затова посочи неговите корени: фалшивата концепция за автономността на човека, който не желае налагане, скептицизма и релативизма и накрая противопоставянето между природа и Откровение.

„Възпитанието никога не е било лесно, но това не трябва да ни обезкуражава, защото няма да изпълним поверения ни от Господ мандат да пасем стадото с любов. По-скоро трябва да събудим в нашите общности влечението към възпитание, което не означава само дидактика или сбор от техники за предаването на строги принципи”.  
За Бенедикт ХV възпитанието означава „формиране на новите поколения, за да могат да навлязат в света с една значителна историческа памет и вътрешно духовно наследство, придружени от истинското познание, което признава трансцедентността на живота, което ориентира мисълта и чувството за справедливост”.

„Жаждата в сърцата на младежите е въпрос, засягащ истинските човешки отношения, които помагат да не се чувстват сами пред предизвикателствата на живота. Тази жажда е желанието за едно по-сигурно бъдеще и една сигурна надежда, към която трябва да се приближаваме с уважение и деликатност, предлагайки на младите здрави ценности, за да бъдат насочени към високи, но реално постижими цели”. 

„Нашият отговор е известяването на Бог, като приятел на човека, който чрез Исус се е превърнал в ближен за всеки човек”, завърши Папата. „Предаването на вярата е неразривна част от цялостното формиране на личността, тъй като Исус Христос е олицетворение на успешния живот”.

dg/ rv