2010-05-24 13:54:26

Бенедикт ХVІ на Петдесятница: единството дарено от Светия Дух е "визитната картичка" на Църквата


Църквата не налага единството, според "вавилонския модел", налагащ културата на единство. Църквата е една и многостранна, защото единството от Светия Дух се изразява в плурализма на разбирателството. Това каза Бенедикт ХVІ по време на неделната литургия, която отслужи във Ватиканската Базилика за празника Петдесятница.


На Петдесятница, посочи Папата, Църквата проси дара на Светия Дух: дар, който „Исус поиска и продължава да иска от Отца за своите приятели. Това е първият и основен дар, който получихме от Неговото Възкресение и Възнесение на небето”. Но какви са последиците от дара на Светия Дух? запита риторично Папата:

„Там където съществуват разцепления и отчужденост, Той създава единство и разбирателство. Задейства обединителния процес между разделените и разпръснати страни на човешкото семейство. Докоснати от Светия Дух, хората, много често сведени само до индивиди в съревнование или конфликт помежду си, се отварят към общението, което изгражда от тях един нов организъм и субект: Църквата. Единството е резултата от делото на Бог, затова е отличителния знак или „визитната картичка” на Църквата в нейната универсална история”. 

Още от деня на Петдесятница Църквата „говори на всички езици” и същевременно тя е „една и многостранна”, бидейки изградена върху двойното измерение на „единство и универсалност”. От тук се поражда „практическия критерий за размисъл над християнския живот”:


„Когато една личност или една общност се затваря в собствения начин на мислене и действие, това е знак че се е отдалечила от Светия Дух. Пътят на християните и отделните Църкви трябва винаги да се съпоставя с този на Църквата, една и католическа, и да се хармонизира с него. Това не означава, че създаденото от Светия Дух единство е един вид уеднаквяване. Това по-скоро е Вавилонския модел, т.е налагането на една култура на единството, която можем да наречем „техническа”. Библията посочва (Бит 11, 1-9), че във Вавилон всички говорят един и същи език. Но на Петдесятница, апостолите говорят на различни езици, за да може всеки да разбира посланието на собствения си език. Единството на Духа се изразява в многочислеността на познанието”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че Църквата гледа отвъд географските граници и „преодолява стените и бариерите”:


„Църквата никога не се затваря в политически, расови или културни граници. Не може да се смесва с държавите, нито с държавните федерации, защото нейното единство е от различно естество и се стреми да премине отвъд всички човешки граници”.


Светият Отец припомни, че на Петдесятница Светият Дух се явява като огън, който дава на Христовите ученици „новият плам Божии”, за да обновят лицето на земята:

Колко е различен този огън от този на войните и бомбите! Колко е различен Христовия пожар, разпространяван от Църквата, от този запален от диктаторите на всяка една епоха, дори и през изминалия век, който остави опожарена земята след себе си! Божият огън, огъня на Светия Дух, е този на къпиновия храст, който гори, но не изгаря (Изх. 3,2). Това е пламък, който гори, но не разрушава; горейки показва най-добрата и истинска страна на човека в която изпъква неговата вътрешна форма и звание към истината и любовта”. 

Това е огън, който гори, но не изгаря”, едно истинско преобразяване, защото „премахва от човека нещата, които възпрепятстват и оскверняват отношенията му с Бог и ближния". Но понякога, този резултат от божествения огън, посочи Папата, ни плаши, страхуваме се да не останем „опарени” и за това избираме да останем такива каквито сме:


Това зависи от факта, че много пъти нашият живот е нагласен според логиката на притежанието, вместо на себеотдаването. Много хора вярват в Бог и се възхищават на личността на Исус Христос, но когато им се поиска да дарят нещо от себе си, те се оттеглят, страхувайки се от изискванията на вярата. Страхуват се да се откажат от нещо красиво, към което са привързани. Страхът да следваме Христос ни лишава от свободата, от някой изживявания, от една част от нас самите. От една страна искаме да бъдем с Исус, да го следваме от близо, а от друга се страхуваме от произлизащите от това последствия”. 

Бенедикт ХVІ поднови Христовият призив към учениците:

Не се страхувайте! Както Симон Петър и останалите ученици, нека Неговото присъствие и благодат изпълнят и преобразят нашето сърце, което винаги е подложено на човешките слабости. Трябва да осъзнаем, че загубата на нещо в името на истинския Бог, Бога на любовта и живота, дори и на собствения живот, е печалба. Който се поверява на Исус, още през този живот може да изпита мира и радостта на сърцето, които света не може да даде и не може дори да отнеме, щом Бог веднъж ни ги е дарил. Струва си да позволим на бъдем докоснати от огъня на Светия Дух”.


„Причинената болка е необходима за нашето преобразяване. Тя е реалността на кръста, тайната на кръста, без която християнството не може да съществува”, посочи Папата, който завърши своята проповед с молитва към Светия Дух:

Ела Дух Свети! Запали в нас огъня на твоята любов! Знаем, че това е смела молитва, с която искаме да бъдем докоснати от Божия пламък; но преди всичко знаем, че този пламък, и само той, може да ни спаси. Не желаем, защитавайки нашия живот, да загубим вечният, който Бог ни дари. Имаме нужда от Светия Дух, защото само любовта изкупва. Амин!”. 

След Литургията, Бенедикт ХVІ измоли молитвата „Царице Небесна” заедно с хилядите вярващи присъстващи на Площад Свети Петър. По време на краткото обръщение Папата подчерта, че Църквата „живее постоянно от дарът на Светия Дух” и е свидетел на многобройни „петдесятници”, като Вторият Ватикански Събор. „Няма Църква без Петдесятница и няма Петдесятница без Дева Мария”, посочи Папата позовавайки се на неотдавна завършилото посещение във Фатима, където многобройни вярващи се събраха в молитва с „едно сърце и една само душа”. Папата поднови своята молитва за свещениците, за да може „спасителното послание да бъде възвестено на всички хора”.

Папата припомни и обявяването за Блажена на Тереза Манганиело, мирянка принадлежаща на Третия Францискански Орден:


Също като свети Франциск, тя се стремеше да подражава на Исус, поднасяйки страданията за опрощаване на греховете и беше изпълнена с любов към ближния. Винаги усмихната и мила, тя се отправи към Небесното Царство на 27 годишна възраст, там където нейното сърце вече обитаваше. Да благодарим на Бог за тази светла свидетелка на Евангелието!”. 

Светият Отец припомни и празника на Дева Мария, закрилница на християните, който Църквата отбелязва на 24 май, обявен за молитвен ден за Църквата в Китай:

В денят в който вярващите в Китай се молят за единството между тях и укрепването на единството с универсалната Църква, католиците от цял свят, особено онези от китайки произход, се присъединяват към тях в молитвата и любовта, които Светия Дух влива в нашите сърца особено в този празничен ден”. 

Накрая Папата се обърна към членовете на Движението за Живота, което „насърчава културата на живота и по-специално помага на много млади жени да доведат до край своята трудна бременност”:


Скъпи приятели, заедно с вас припомням думите на Блажена Майка Тереза от Калкута: Това още неродено детенце е създадено за велико нещо: да обича и да бъде обичано”. 

svt/ rv 







All the contents on this site are copyrighted ©.