Паметник на великият български поет и писател Иван Вазов в Рим. Интервю с министърът на културата на България, Вежди Рашидов

В навечерието на най-светлият български празник 24 май, в красивият римски парк „Вила Боргезе”, беше открит паметник на великия български поет и писател Иван Вазов, дело на скулптора Величко Минеков. На събитието присъстваха министър-председателят на България, Бойко Борисов и водената от него официална делегация включваща вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на културата Вежди Рашидов, министърът без портфейл Божидар Димитров, кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на Светия Синод и на католическата църква в България, депутати и общественици. От италианска страна на откриването взе участие премиерът на страната Силвио Берлускони и кметът на Рим Джани Алемано. Благословия отправи Негово Високо Преосвещенство Видински митрополит Дометиан. По време на церемонията по откриването бе изпълнена песента „Многая лета”, а духов оркестър изсвири химните на двете държави. За значението на този паметник във Вечния град и светлият празник на славянската писменост и култура, Димитър Ганчев разговаря с културният министър на България, Вежди Рашидов.

Какво е значението на откриването на паметник на Иван Вазов в Рим?
"Смятам, че първо е по-важно защо именно на Иван Вазов. Една голяма част от творчеството на Иван Вазов, голяма като качество, и една малка част от живота му има връзка с Рим. Той е бил в Рим и е посветил цяла книга на Италия. Второ, Иван Вазов е христоматиен автор, един голям автор. Трето, нека не забравяме, че един от най-добрите скулптори в Италия е Асен Пейков, който е правил паметника на Леонардо Да Винчи на римското летище. Така че всяко присъствие българско някъде е много добро и много полезно, по една проста причина: ние можем да си отидем от този свят, но отдолу на този паметник пише „Иван Вазов – български поет” с автор Величко Минеков, скулптор български. Хората, минавайки винаги трябва да могат да го повтарят. Това е част от тази самореклама, която е нужда. Така че, думата паметник знаете какво означава. Паметник е онова, което носи паметта на нашето време в идните времена и поколения. Важното е да се води добра политика, хората да виждат че ние сме талантливи, че сме качествени, но за това ние трябва да водим такава политика, че да влезем между тях иначе те няма как да знаят. Този паметник е една много сериозна крачка, един много добър български автор, един български паметник на един велик български писател и поет да присъства пред вила „Боргезе”. Какво по-хубаво от това?".
 
По време на VІ форум на българските медии по света във Виена, Вие казахте, че е необходима една политика на българските медии, за да изведат националната идентичност пред света. Какво точно имате на предвид и каква точно трябва да е тази политика?
"Медиите са голяма сила. Опитах се да го кажа, но аз винаги се плаша от тесногръдието и неразбирането на това, което човек казва. За да може един човек да бъде разбран в каква посока говори, трябва да има общи и сериозни познание. Когато общите познания са налице, не необходимо да си експерт и тогава вече може да се говори по-конкретно. Така че, на първо място трябва да се издигне журналистиката. А нейната сила е в това, че могат и най-малкото нещо да го направят голямо, защото са сила, защото са думи, които могат да бъдат както посланици и на доброто така и лошото. Ето защо ролята на журналистиката е много ценна, защото тя трябва да произвежда достойнството на нацията".

Това ваше послание към медиите, попада в контекста на 24 май, празника на българската култура и славянската писменост. Във връзка с тази национална идентичност, която трябва да изведем, кои според Вас са онези стойности и ценности от празника на Кирил и Методий, които днес трябва да изведем на преден план?
"Според мен буквите, думите и словосъчетанията са само приносител на мисленето. Това което аз мисля го предавам с думи. Така че, мисля че посланията, които изпращаме с тези букви, с тази азбука трябва да бъдат мъдри и да съхраняват морала. Това е, да проповядваме морал и това е може би по-качествената част, защото ако не го проповядваме, ще се стигне до разрухата. Затова, трябва да бъдем мъдри, умни, да се опитваме да изпращаме мъдри послания. А иначе 24 май е един прекрасен празник на езика на който общуваме всички, на който можем да си кажем колко се обичаме или не, на този език можем да кажем и добро и лошо, красиво и грозно и каквото поискаме. Това е езика на който се разбираме и когато имаш такъв език и ако си умен нещата не са сложни".

Вашето послание към българите в чужбина за този най-светъл български празник
"Българите в чужбина могат да бъдат полезни не като се срещат българи с българи в чужбина. А българите в чужбина заедно с българите в България трябва да работят за славата на родината извън нейните граници, защото другата публика не ни познава. А тя ни е необходима, за да бъдем значими, хора със самочувствие, достойнство, хора които имаме претенции да представляваме присъствие в световната карта. Смятам, че това ще ни прави по-великодушни, по-добри, по-самоуверени".