Бенедикт ХVІ: преследванията срещу Църквата са доказателство за автентичността на
нейната мисия
„Днес е още по-необходимо и наложително възвестяването на Евангелието по света”. Нито
един народ, трябва да бъде лишен от „светлината и благодатта на Христос”. Това подчерта
Бенедикт ХVІ по време на срещата с участниците в генералната асамблея на Папската
Мисионерска Дейност. Бенедикт ХVІ припомни също, че преследванията са доказателство
за автентичността на мисията.
„Евангелизацията е най-голямата мисия, особено
в тава наше време, белязано от липсата на разсъдливо и мъдро мислене и от един хуманизъм
отричащ Бог”. Затова, посочи Папата, „още по-наложително и необходимо е да се озарят
новите проблеми с непроменливата светлина на Евангелието”. Възвестяването на Христос,
умрял и възкръснал, прибави Светия Отец, „е безценно служение, което Църквата може
да предложи на цялото човечество”:
„Ние живеем, за да показваме
Бог на човеците. Само там, където може да се види Бог, започва истинския живот. Само
когато срещнем в Христос живия Бог, ние опознаваме какво е живота… Не
съществува нищо по-красиво от това да сме достигнати, изненадани от Евангелието, от
Христос. Няма нищо по-красиво от това да познаваме Него и да предадем на другите приятелството
си с Него”.
Бенедикт ХVІ посочи, че „мисията за възвестяване
на Евангелието на всички народи е един вид критична преценка за планетарните преображения,
които съществено променят човешката култура… Тя е призива към синовете Божии за свобода,
за изграждането на едно по-справедливо и солидарно общество и за да се подготвим за
вечния живот”. Ето защо, посочи Папата, тази мисия трябва да се изпълнява със съзнанието,
че „преследванията са доказателство за автентичността на нашата апостолическа мисия”:
„Който
участва в Христовата мисия, трябва неизбежно да се изправи пред страдания, мъчения
и контрасти, защото се сблъсква със съпротивата и господствата на този свят. И ние
като Свети Павел, не притежаваме други оръжия освен Словото на Христос и неговия Кръст.
Мисията сред народите изисква от Църквата и мисионерите да приемат последствията от
тяхното служение: евангелската бедност, която им дава свободата да проповядват смело
и открито Евангелието; ненасилието, поради което те отговарят на злото с добро; готовността
да дадат собствения си живот в името на Христос и от любов към човеците”.
Бенедикт
ХVІ завърши обръщението си посочвайки, че в мисионерската дейност е важно да си помни,
че Евангелието „става част от човешката съвест и сърце и се разпростира в история
само по силата на Светия Дух” в общение „с Онзи, който е изпратен от Бога Отца за
спасението на всички”:
„Евангелизацията се нуждае от християни
с издигнати в молитва към Бога ръце, християни водени от съзнанието, че обръщането
на света към Христос не е наше дело, а е дар от Бог”.