Бенедикт ХVІ към ХХІV Пленарна асамблея на Папския Съвет за Миряните: необходими са истински християнски политици

„Необходими са истински християнски политици”. Това е насърчението на Бенедикт ХVІ, в обръщението към участниците в ХХІV Пленарна асамблея на Папския Съвет за Миряните, която се провежда тези дни в Рим на тема „Свидетели на Христос в политическата общност”. Папата подчерта необходимостта от насърчаване на ценностите присъщи на Социалната Доктрина на Църквата като живота, семейството, солидарността с бедните, свободата, търсенето на общото благо, които гарантират истинското развитие на обществото. Поздравително обръщение към Светият Отец отправи председателя на Папския Съвет за Миряните, кард. Станислау Рилко.

„Християните не търсят политическата или културна хегемония”, а са активни в обществото, защото знаят че „Христос е крайъгълният камък на всяка човешка дейност”, подчерта Папата и посочи необходимостта за християните да бъдат свидетели на Евангелието във всяка тяхна дейност и среда:

„Християните са призвани да покажат конкретно в личния, семейният, социалния, политически, и културен живот, че вярата позволява един нов и задълбочен прочит на реалността и я преобразява; че християнската мъдрост разширява ограничения човешки мироглед и го насочва към истинските висини на неговата същност, към Бог; че любовта в истината е най-ефикасната сила способна са промени света”. 

Евангелието, прибави Папата, „е гаранция за свободата и послание на освобождение”. Ето защо „основните принципи на Социалната Доктрина на Църквата са от голяма стойност и много актуални за насърчаването на новите пътища за развитие”, в служба на всеки човек:

„Друго задължение на вярващите миряни е да участват активно в политическия живот, оставайки винаги последователни с поученията на Църквата. Необходимо е те да споделят добре обосновани съображения и големи идеали в демократическата диалектика и в търсене на широкия консенсус с всички загрижени за закрилата на живота и свободата, съхраняването на истината и доброто на семейството, солидарността с нуждаещите се в търсене на необходимото общо благо”. 

Като припомни поучителната власт на своите предшественици, Бенедикт ХVІ подчерта, че „политиката е много важна среда за упражняването на милосърдието”. Тя „призовава християните към полагането на по-големи усилия за гражданството, изграждането на по-добър живот в нациите, както и активно участие в програмите и седалищата на международната общност:

„Необходими са истински християнски политици, но преди всичко е необходимо вярващите миряни да са свидетели на Христос и Евангелието в гражданското и политическо общество. Тази необходимост трябва винаги да присъства във възпитателните пътища на църковните общности и изисква нови форми на подкрепа от страна на пастирите”. 

Принадлежността на християните към асоциации и движения, прибави Бенедикт ХVІ, „може да бъде една добра школа за тези ученици и свидетели, подкрепяни от харизматичното, възпитателно и мисионерско богатство присъщо на тези реалности”. Времената в които живеем, подчерта Папата, „ни поставят пред големи и сложни проблеми”. „Социалният въпрос”, се превърна в „антропологичен въпрос”, особено с разпространението на един „неясен културен релативизъм и един утилитарен и хедоничен индивидуализъм, които отслабват демокрацията, подпомагайки господството на силните”:


„Необходимо е да се преоткрие и оживи истинската политическа мъдрост; да сме взискателни към това що се отнася до личната компетентност; критично да си служим с изследванията на човешките науки; да се изправяме смело пред действителността във всички нейни аспекти, преминавайки отвъд идеологичния ридукционизъм или утопичните искания”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че е необходимо да се „покажем благоразположени към всеки истински диалог и сътрудничество, имайки на предвид, че политиката е също и сложно изкуство на равновесие между идеали и интереси”. Въпреки това, призова Папата, не трябва да се забравя, че „приноса на християните е решителен само ако познанието на вярата се превърне в познание на реалността, ключ към разума и преобразяването”. Необходима е една истинска „революция на любовта”, завърши Светият Отец. Революция, падаща се преди всичко новите поколения, призвани към една социална и политическа отговорност, базирана не на идеологии или лични интереси, а на избора да се служи на човека и общото благо, на светлината на Евангелието”.


svt/ rv