Бенедикт ХVІ: фатимското послание е на утеха, която ни учи на надежда в Бог

Посланието на Фатима преминава отвъд заплахите и ужасите на историята, защото говори за надежда и вяра в Бог. Това посочи Бенедикт ХVІ по време на днешната генерална аудиенция на площад Свети Петър, на която припомни, пред присъстващите 30 хиляди поклонници и вярващи от цял свят, етапите от своята последна апостолическа визита в Португалия. При финалните поздрави, Папата призова Църквата да се моли с оглед предстоящия празник Петдесятница.


Бенедикт ХVІ посочи, че посланието на Фатима, е послание на „утеха”, а не на страх и призова светът, който често е „обезнадежден” да не изопачава онова, което преди 93 години Дева Мария, предаде на трите португалски деца, явявайки им се на онова „привилегировано място”, което небето отвори на земята:

„То е послание съсредоточено върху молитвата, покаянието и обръщането, което се простира отвъд заплахите, опасностите и ужасите на историята, за да призове човек да има вяра в Бог, да съхранява голямата Надежда, да изпита благодатта Божия за да се влюби в Него, извор на любов и мир”.


„Трогателно изживяване и богато на духовни дарове”, така Папата определи завършилата на 14 май апостолическа визита в Португалия, под знака на Дева Мария:

„По време на цялата визита (…) се чувствах духовно подкрепян от моят възлюбен предшественик, Божия Раб Йоан Павел ІІ, който посети три пъти Фатима, за да благодари на онази „невидима ръка”на Дева Мария, която го избави от смъртта при атентата от 13 май, тук на площад Свети Петър”. 

От „празника на вярата и надеждата” по време на литургията отслужена в Лисабон до срещата с представителите на културата в културния център на Белем. Всичко, припомни Бенедикт ХVІ бе съсредоточено в единствената повеля: да се преоткрие Евангелието, да се възвестява енергично, да се убедим, че неговите ценности са наследство, което не може да бъде премълчано, нито забравено:


„В тази благородна земя, така както във всяка една друга държава белязана от християнството, е възможно да се изгради бъдеще на братско разбирателство и сътрудничество с другите културни институции, базирано на искрения и изпълнен с взаимно уважение диалог”. 

От Лисабон до Кова да Ирия, посочи Папата, се долови „една истинска мистична атмосфера, в която почти осезаемо може да се докосне присъствието на Дева Мария”. Папата, отбеляза Бенедикт ХVІ, „стана „поклонник с поклонниците” и повери на Божията Майка радостите, надеждите и страданията на света, така както и живота на свещениците, посветени на нейното Непорочно Сърце”. Огнената река от свещи, по време на нощното бдение във Фатима, припомни Светия Отец, „даде тяло и образ на силата на вярата”, изразена преди всичко от вярващите по време на броеницата:


„Тази така скъпа на християнския народ молитва, намери във Фатима двигателния център за цялата Църква и света. При явлението на 13 юни 1917 г, „Бялата Госпожа” казва на трите пастирчета „Искам да молите броеницата всеки ден”. Можем да кажем, че Фатима и Броеницата са почти синоними”. 

В края на катехистичната беседа, Бенедикт ХVІ припомни на вярващите настоящия литургичен период на Църквата, белязан от деветницата преди Петдесятница. Папата призова младежите да „бъдат покорни на действието на Светия Дух” и насърчи болните да Го приемат като Утешител, който „да им помогне да превърнат страданието в приятна на Бога жертва за благото на ближните”. На младоженците Папата пожела, техният живот „да бъде винаги подхранван от огъня на Светия Дух, който е самата Божия Любов”.


svt/ rv