Поклонничество в земята на Св.Св. Кирил и Методий

От 30 април до 8 май на поклонническо пътуване в Чехия беше група от аниматори младежи, работещи с отците-салезиани в България. Групата беше водена от отец Петър Цвъркал и отец Яромир. Поклонничеството беше по стъпките на първите салезиани и неговата цел беше сътрудниците в пасторалната дейност на мисионерите, да се запознаят с мисията на отците-салезиани днес, с тяхната дейност с децата, младежите, родителите и аниматорите.


Според програмата на поклонничеството, групата посети първо Велеград (Моравия). Тук през 862 г.,по поръка на Императора и по покана на великоморавския княз Ростислав, пристигат славянските братя Кирил и Методий, за да популяризират християнството на славянски език. Групата посети Светилището на Св. Св. Кирил и Методий, където през 1990 г., веднага след падането на Берлинската стена, Папа Йоан Павел II пожелава да отслужи света литургия. Във Велеград българските поклонници присъстваха на погребението на кардинал Шпидлик.


В програмата на пътуването беше включено посещение на Прага и разглеждане на забележителностите, а след това престой в област Моравия. Тук поклонниците отседнаха в Манастира на отците-салезиани в гр. Фрищак. В този град салезианите са открили тяхната първа гимназия. Аниматорите се запознаха с работата на свещениците, посетиха техни енории и видяха на практика тяхната харизма и пастирска дейност. Във Фрищак българските младежи се поклониха в Богородичното светилище в църквата „Свети Хостин”. На мястото на днешното светилище, през 14 веки кагато мюсюлманите нападат Европа, се явява Божията майка.


Групата посети още столицата на Моравия – Бърно, гр.Острава и за един ден отиде до Полша, от където всъщност са дошли първите мисионери-салезиани в Чехия. В гр. Оломолц българските поклонници посетиха Светилището „Свети Копечек”, където в средата на деветдесетте години на миналия век, Йоан Павел ІІ се срещна с младежите и Поклонническата група се завърна в България богата на впечатления и опит.


Ето какво споделиха за тяхното пътуване, преживявания и нови идеи за работа с младежите двама от участниците в това поклонничество по стъпките на Светите братя Кирил и Методий:
 
Росица Стайкова, енория "Възнесение Христово", Пловдив:
 
 
Какво те впечатли най-много в това богато поклонничество?
"Не е възможно да кажа само едно нещо, което ме впечатли в това поклонничество, защото то беше изключително богато и полезно не само за мен, но и за моите приятели аниматорите, както и за отците салезиани, благодарение, на които успяхме да го направим. Мисля не беше случаен и фактът, че поклонничеството ни започна с погребението на кардинал Томаш Шпидлик във Велехрад – кардиналът, който е казал, че „Животът е среща с приятели”. Това поклонничество даде възможност на всички ни да открием много нови приятели, да опознаем стремежите и целите, които са водили хората преди нас, и по-точно желанието на първият чешки салезианин отец Игнац Стухли да работи за спасението и развитието на децата и младежите в Чехия.
Всяко едно поклонничество е път, който те кара да погледнеш с различен поглед върху нещата от живота, да се замислиш за всичко онова, за което преди си нямал време или просто си смятал за незначимо. И в същото те зарежда с енергия, воля и надежда да продължиш по пътя на живота си, обръщайки внимание обаче вече на други по-важни и по-ценни неща".
 
Преди 24 май вашата група посети светилището на Светите братя Кирил и Методий. Какво почувства и според теб какво е посланието към младите от това място, след падането на Берлинската стена?
"Беше прекрасно. Имахме възможност на два пъти да посетим най-голямото светилище, посветено на братята „Св.Св. Кирил и Методий” в Чехия, а именно това е катедралата във Велехрад. Разбира се, това не може да не събуди емоции и вълнение у всеки българин. Първият път беше по време на погребението на кардинал Шпидлик, за който вече споменах. Имаше толкова много хора, че не ни пускаха да влезем в катедралата, но след като разбраха, че сме българи, веднага направиха изключение. Това беше голяма чест за нас и ни даде ясен знак, че на това място, в това не толкова голямо градче, хората познават България, именно заради Светите братя Кирил и Методий.
При второто ни посещение във Велехрад имахме възможност да отслужим на български език литургия по източен византийски обряд в параклиса на Единството, намиращ се вляво от голямата статуя на двамата братя, разположена в централната част на катедралата. Когато си в чужбина си даваш още по-голяма сметка какво голямо богатство е всеки един език. А когато си в славянска страна и се разбираш до известна степен с хората от страната, осъзнаваш, че ако днес всички славяни общуваме помежду си, то това е благодарение на неуморната работа на Кирил и Методий. Няма как всичко това да не те накара да благодариш на Бог за тях и да се преклониш пред тяхното дело.
Хората в Чехия и в Полша, които срещахме по време на поклонничеството ни, бяха впечатлени от славянските песнопения, които пеехме и по време на всяка литургия, отслужвана заедно ни молиха да изпълним нещо на славянски.
Мисля, че това поклонение освен че заздрави желанието ни да работим и да направим нещо хубаво за децата и младежите в България, ни даде възможност да осъзнаем още по-добре отговорността, която всеки един българин, всеки един от нас носи като наследник на славянската писменост и култура".
 
Андрей Михов, Апостолическа екзархия, гр. София  
 
С какво те обогати това пътуване?
"За мен най-хубавото на това 9 дневно поклонничество беше възможността да се обогатя цялостно. Всички ние салезианските аниматори от България сме много близки, а преживяните хубави моменти заедно с тях отците салезяни са безценни за нас, защото е важно да прекарваме повече време заедно, за да сме един екип в работата си с децата по лагерите, които организираме или различните срещи. Също на такова поклонничество няма начин да не получиш и духовно обогатяване. Всеки ден имахме светата Литургия и възможност за разговор със свещениците".
 
Какво ново научи от срещата с историята и дейността на салезианите, което може да ти послужи в твоята дейност като аниматор?
"Миналата година по същото време ние аниматорите и отците Салезиани бяхме на поклонничество по стъпките на Дон Боско в Италия. Посетихме местата, където е живял, и където салезианското дело е започнало в световен мащаб. Тази година в Чехия ние вървяхме по стъпките на отец Игнац Стухли, който е наричан още чешкия Дон Боско. Той е първият чешки салезиан и е направил много, за да има чешко салезианско дело и до днес. Видях местата, където всичко е започнало. Първите центрове за работа с деца. Разговаряхме с местни хора, които са го познавали и ни разказаха интересни неща за него. Определено местата, които видях и хората, с които се запознах ми направиха голямо впечатление. Поклонничеството ме зареди с енергия и получих още по-голяма мотивация за работа сред децата като аниматор".

Душепастирската дейност на отците-салезиани в България се разпростира в различни енории на трите епархии: Казанлък, Габрово, Стара Загора, Присадец, Правдино и Ямбол. Работата с младежите е много важна част от тяхната мисионерска дейност. Зареждайки своите аниматори с висок дух, нов опит и идеи за тази активност, погледът на салезианите е обърнат не само към настоящето, но и към бъдещето. Защото само добре формираните и подготвени млади хора могат да поставят солидни основи и да градят традиции в работата с младежите, децат и възрастните. Тяхната здрава вяра е гарант за бъдещите добри плодове от положените усилия за Църквата в България.
Росица Златева