Бенедикт ХVІ към участниците в икуменическата среща Kirchentag в Мюнхен: светът има
нужда от надежа
Въпреки настоящия труден период, Църквата остава място за надежда: това пише Бенедикт
ХVІ в послание до участниците в Икуменическия ден на Църквите Кирхентаг, който се
провежда в Мюнхен от 12 до 16 май на тема „За да имате надежда”. Заедно с благодарностите
към участниците, чието присъствие е знак за „надежда за Църквата и за обществото”,
Папата риторично задава въпроса: дали самата Църква е място за надежда, предвид новините
за секусалните насилия, които „искат да отнемат радостта на Църквата и я затъмнят
като място на надеждата”. Както слугите на господаря в притчата на Матей (13, 24-30),
пише Папата, и ние се питаме откъде идват плевелите. Те са в „самата Църква и сред
ония, които Господ е повикал да му служат”, продължава Папата. Въпреки това, „Божията
светлина не залязва, а доброто семе не е задушено от семето на злото”. Позовавайки
се на мотото на икуменическия ден, „За да имате живот вечен”, Папата посочи, че
това е призив да не се изгубят добрите неща и бъдем добри. „Църквата е място на надежда,
защото от нея идва към нас Божието Слово, което пречиства и ни насочва по пътя към
вярата”, отбелязва Бенедикт ХVІ. Но също така и „мястото за изпит на съвестта: как
се се отнасям съм надеждата дарена ни от Бог? Вслушвам ли се в Неговото Слово? Колко
плевели има в мен и готов ли съм да ги изскубя?”. „Но докато разсъждаваме какво можем
и трябва да направим си даваме сметка, че не можем да осъществим големите неща”, констатира
Папата, защото „големите неща ни биват дадени даром: приятелството, любовта, радостта
и щастието”. Дори самия живот ни бива дарен.”Днес почти никой не говори за вечен живот,
който в миналото е представлявал крайната и истинска цел на надеждата”, констатира
Бенедикт ХVІ. Без надежда виждаме, че „неизбежно живота става егоистичен и без цел”.
Тогава разбираме, че истинския източник на надежа е Исус Христос. „Ние не сме сами”,
пише Папата. „Бог е жив, можем да се обърнем към Него и Той ще ни чуе”. Това е „нашата
надежда и нашата радост”.