24 май. Българският посланик към Светия Престол Никола Калудов: да запазим културната идентичност на България и преодолеем безразличието в епохата на глобализацията

Празникът на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий винаги се посреща с вълнение и гордост. Тази година освен традиционните чествания за 24 май в римската базилика Сан Клементе, през декември се навършват и 30 годишни откакто Йоан Павел ІІ провъзгласи светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Също през декември се навършват и 20 години българо-ватикански дипломатически отношения. Това са и темите в разговора с Никола Калудов извънреден и пълномощен посланик на България към Светия Престол от 31 октомври миналата година. 66 годишният дипломат има зад гърба си 38 годишна дипломатическа кариера в държави от три континента, като сред тях Мозамбик, Бразилия и Португалия, а последната е Италия от 2002 до 2007. Преминал е всички стъпала на йерархията във външното ни министерство до директор на дирекция "Европейски държави". Завършил е "Международни икономически отношения" в УНСС, специализирал е в Дипломатическата академия в Москва и Дипломатическата академия във Виена.

Вие бяхте посланик на България в Италия, а сега и към Светия Престол. Какво ново срещате в новата ви длъжност и с какво се характеризира сегашния ви нов мандат в Рим?
Принципно, в макроплан, няма съществена разлика в дипломатическата дейност на един посланик в различните страни. Инструментариумът е един и същ, но все пак разлика съществува, тъй като всяка една страна има свои особености, които са определени от тежестта на страната в международен план, нейното значение за двустранните ни връзки, както и от географското и разположение. Всяка една страна има специфика, която се отразява и на дейността на посолството. Говорейки за Ватикана и за особености, трябва да се подчертаят нейните размери и структура, които я правят интересна и загадъчна от една страна, но от друга трябва да се преценява от нейната тежест в международната политика. Ватикана има много силно присъствие, което непрекъснато се увеличава на международната сцена. Новото което видях са усилията на Католическата църква да даде своя принос в решаването на проблемите на народите и на световните проблеми в духовната, образователната, хуманитарната и здравната области. Смятам, че попаднах в един много по-интезивен диалог по общите човешки проблеми, което е малко по-различно от една дейност в друга страна или както съм бил посланик в Италия.
 
Вашият дипломатическа мисия попада в петата годишнина от понтификата на Бенедикт ХVІ. С какво ще запомните този понтификат?
Преди всичко, с усилията на Католическата църква и лично на Папа Бенедикт ХVІ да даде отговор какво може да направи Църквата за човечеството. Това което се цени най-много и което преценявам от моя гледна точка, това са идеите на Папата за духовно съдържание на стремежа да се подпомага развитието на новата световна цивилизация. Тоест, промените които настъпиха в света всъщност дават отражение на едно много по-засилено участие на Църквата в решаването на проблемите, за диалога между цивилизацииите, за запзването на мира. Достътъчно е дори да се споменат големите теми на този понтификат: милосърдието и свободата, вярата, разума, справедливостта и равноправието, съхраняването на културната идентичност в условията на всеобща глобализация. Струва ми се ,че тези усилия оформят това направление на международната сцена в световен мащаб и най-добре определят този петгодишен понтификат. Бих споменал апелът на Светия Престол за полагане усилия за един свят без ядрени оръжия, усилията за разрешаването на израело-палестинския конфликт. Също така трактатът за ограничаване на търговията с оръжие на глобално ниво към което неотдавна се присъединиха Франция и Великобритания. Вниманието което обърна по време на този понтификат към Африка, един от най-бедстващите райони в света, а с това борбата срещу глада и осгуряване на прехраната. Участието на Папа Бенедикт ХVІ в работата на ФАО беше наистина много силно. Смятам, че това са основните направления на Католическата църква и лично на Бенедикт ХVІ в този понтификат.
 
А какво е мястото на България в този понтификат? Имахте ли възможност да научите лично от Папа Бенедикт ХVІ какво отношение има към страната ни?
При връчването на акредитивните писма имах 15 минутен разговор с него. Той лично се заинтересува за положението на България и нейното развитие, но когато стигнахме до двустранните отношение между България и Ватикана той каза: те са много добри, но заслужават да бъдат още по-добри, още по-активни. Такова становище споделя и нашето правителство и не случайно още в рамките на тези няколко месеца от моя мандат имаме едно много по-силно политическо взаимодействие. През декември 2009 на посещение във Ватикана бе външният български министър, а само преди няколко седмици имахме политически консултации между Министерство на външните работи и Държавният ватикански секретариат на равнище заместник-министри. Смятам, че осъществяваме на дело както пожеланието на Папата, така и линята на нашето правителство за по-активно сътрудничество с Ватикана води момента.
 
През настоящата година България и Ватикана ще отбележат 20 години дипломатически отношения, което е подходящ случай за осъществяване на тези намерения. Какви инициативи се предвиждат за отбелязването на тази годишнина?
Имаме план и идеи, но все още не сме пристъпили все още към тяхното конкретно осъществяване, защото име време и се намираме в процес на преценка кое би могло да даде по-голямо значение на тази годишнина. Все пак, мога да кажа, че за втората половина на следващата година сме набелязали едно голямо културно събитие, концерт или изложба, а самата годишнина ще бъде ознаменувана с издаването на пощенска марка. Освен това се предвижда и провеждането на семинар по двустранните отношения между България и Ватикана, към което има интерес и самата ватиканска страна. Разбира се, трябва да се съобразим и с финансовите условия, тъй като е необходимо осигуряването на спонсорства, което е нормално за такива чествания. Мога да потвърдя, че работим и събитието ще бъде ознаменувано.
 
Вие ще участвате в честванията за 24 май в Рим и Ватикана. По традиция българска държавна и църковна официални делегации биват приети от Папата.
Тази година делегацията ще се води от министър-председателят Бойко Борисов. Тенденцията е тази година посещението да бъде на много високо равнище за което говори и състава на делегацията. Традиционно се прави среща с Папата и с държавния ватикански секретар. Смятам, че това ще бъде също един нов импулс за нашите отношения.
 
Виждате ли нещо ново извън протокола и в контекста на честванията? Какъв е за Вас актуалния смисъл на този празник?
Виждам актуалният смисъл на този празник, с още по-голяма сила в условията на глобализацията и обединяване усилията на Европа за икономическото развитие и благоденствие на народите в Европа, както и в препоръката на Бенедикт ХVІ да запазим културната идентичност на България. Тази идентичност е кирилицата, разбира се в контекста на празника, но и на нашето европейско членство. Главното е по-голямото вмимание, което отделя Свети Престол за запазване и съхраняване на тази културна идентичност. Всъщност, дава се много по-висока оценка на този працник за народите: не само като наш празник, а който става празник на народите, но запазвайки българското.
 
Тогава какво ще пожелаете на българите за празника 24 май?
На този най-светъл в нашата история и може би единствения празник, който никога не ни е разделял обединявал, моето пожелание е да се научим да общуваме. Да излезем от изолацията на индивидуалното ни съществувание и преодолеем безразличието, което в условията на една глобализация като че ли ни обзема. И естествено, да съумеем да запазим в тези условия своята културна и национална идентичност”.
Димитър Ганчев