Бенедикт ХVІ към португалските епископи: "Бъдете истински свидетели на Исус Христос"

Съвременната Църква се нуждае от смели мъже, жени и младежи, способни да се освободят от веригите на антирелигиозната култура и да покажат красотата на вярата. Нуждае се от свещеници, които да са „пророци на справедливостта” и не се страхуват да защитават бедните и разобличават онези които ги подтиснат. Това каза Бенедикт ХVІ в обръщението си към португалските епископи, с които се срещна в късните часове на третия ден от апостолическото посещение в Португалия в домът на „Дева Мария от Кармо” във Фатима.

Дали вярата в Бог е заплашвана от други „божества”, запита риторично Папата в началото на словото си. Християните са първите, които трябва да покажат красотата на Евангелието и да говорят открито за Бог. Словото, с което Бенедикт ХVІ се сбогува с Португалия е като призив на духа, попито с християнство и подходящо за нашето време. Но в обръщението си Бенедикт ХVІ сподели и какво означава да си Свети Петров приемник:



„О Papa precisa de abrir-se cada vez mais ao mistério…
Папата се нуждае да се открие все повече към тайната на Кръста, приемайки го като единствената надежда и път, посредством който да спечели и обедини в Разпятието всички негови братя и сестри. Послушен на Божието Слово, той е призван да живее не за себе си, а за Божието присъствие в света”.

Бенедикт ХVІ се спря и на трудните времена на Църквата в епохата на секуларизма. Църквата не се нуждае от християни, които се срамуват да показват принадлежността си към нея, подчерта Патата:


"Há necessidade de verdadeiras testemunhas de Jesus Cristo
Нужни са истински свидетели на Исус Христос, преди всичко в онези човешки среди, където мълчанието на вярата е най-широко и дълбоко. Нужни са политици, интелектуалци, професионалисти на комуникациите, които да възвестяват и насърчават монокултурата насочена към религиозното и съзерцателно измерение на живота. В тази среди не липсват вярващи, които се срамуват и помагат на секуларизма, строител на бариери за християнското вдъхновение”.

Затова, посочи Светият Отец, е нужен смел мисионерски порив, „зряло мирянство”, което да се идентифицира с Църквата и да е „солидарно със сложното преобразяване на света”, но преди всичко да е свободно от доминиращите течения на съвремието:


"Mantende viva a dimensão profética...
Поддържайте живо пророческото измерение в съвременния свят, защото „Словото Божие не е оковано във вериги” (…) Но решаващо е да съумеете да вдъхнете във всеки евангелизатор истински плам за святост, съзнаващи че резултата се поражда преди всичко от общението с Христос и действието на Неговия Дух”.

Християнският живот не е скучен списък от правила, подчерта Бенедикт ХVІ, и срещу това доминиращо убеждение посочи свежият полъх на свидетелството, което е истинската сила, която обръща:


„А fé , muito dificilmente aquela poderá tocar os corações graças…
Много трудно християнската вяра може да докосне сърцата на хората, чрез прости слова или морални призиви, още по-малко чрез общи призиви към християнските ценности. Смелият и цялостен призив към принципите е важен и необходим; въпреки това обикновеното възвестяване на евангелското послание не достига до край човешкото сърце, не докосва неговата свобода, не променя живота. Това което очарова е преди всичко срещата с вярващите, които чрез тяхната вяра, привличат към Христовата благодат, свидетелствайки за Него”.

За това свидетелство, Папата изрази своята благодарност към църковните движения. Харизмите породени от Светия Дух, посочи Бенедикт ХVІ, донесоха „нова пролет”, в момент, в който мнозина говореха за „зима в Църквата”. Светият Отец насърчи епископите да бъдат гаранция за „еклесиалността” на тези общности, и ако е необходимо да „коригират братски” техния път на вярата. Папата призова свещениците към автентичността на тяхното призвание. „Бъдете милосърдни и състрадателни”, за да отговорите на „големите социални нужди”.


„Continue bem vivo no país o vosso testemunho de profetas de justiça e da paz..
Нека бъде живо вашето свидетелство на пророци на справедливостта и мира, защитници на човешките права, обединявайки вашият глас с този на най-слабите, без да се страхувате да издигате глас в полза на подтиснатите, унижените и малтертираните”.


svt/ rv