Трите пастирчета от Фатима - свидетели на посланието на Божията Майка към човечеството

Трите главни действащи лица при явленията на Дева Мария във Фатима през 1917 г. са трите пастирчета Лучия де Хесус, Франсиско Марто и Яцинта Марто.


Лучия де Хесус е родена на 22 март 1907 г. в Алжустрел, енория от Фатима и умира на 13 февруари 2005 г. На 17 юни 1921 г. постъпва в Колежа на Вилар (Порто) ръководен от Конгрегацията на сестрите на Света Доротея. По-късно е преместена в испанския град Туй, където облича монашески дрехи и получава името Мария Лучия на Прескръбна Божия Майка. Дава своите временни обети на 3 октомври 1928 г, а на 3 октомври 1934 г. вечните. На 25 март 1948 г. се премества в Коимбра, където постъпва в кармилския маранстир на Света Тереза, получавайки името сестра Мария Лучия на Исус и Непорочното сърце. На 31 май 1949 г. дава тържествени вечни обети. Сестра Лучия посещава няколко пъти във Фатима: на 22 май 1946; 13 май 1967; през 1981 г. като ръководител в Кармел на изографисването на Явленията във Фатима; на 13 май 1982 г, 13 май 1991 г и 13 май 2000 г. Умира в манастира на Света Тереза в Коимбра на 13 февруари 2005 г. На 16 февруари 2006 г. тялото и е преместено близо до това на нейната братовчедка, Блажена Яцинта Марто.

Франсиско Марто е роден на 11 юни 1908 г в Алжустрел. Умира на 4 април 1919 г в бащината къща. Изключително чувствителен и съзерцателен, насочва цялата си духовност и покаяние за „утешение на Господа”. Тленните му останки остават в енорийското гробище до 13 март 1952 г., когато биват преместени в Базиликата на Кова да Ирия, в Параклися стоящ от дясната страна на главния олтар.

Яцинта Марто е родена в Алжустрел на 11 март 1910 г. Умира на 20 февруари 1920 г. в болницата „Д. Естафания” в Лисабон, след дълга и мъчителна болест, „поднасяйки всичките си страдания за обръщането на грешниците, за мира в света и за Светия Отец Папата”. На 12 септември 1935 г. тленните и останки са преместени в семейният гроб на Барона на Алвайдзере във Вила Нова де Урем, в гробището на Фатима, близо до гроба на брат и Франсиско. На 1 май 1951 г. тленните останки на Яцинта са преместени в специално подготвен гроб в Базиликата на Кова да Ирия, в Параклиса от лявата страна на главния олтар. Процеса за Беатификацията на пастирчетата от Фатима, Франциско и Ясинта, след първите разследвания през 1945 г., започва на 1952 г и завършва през 1979 г.

История на Процеса по беатификацията на Франсиско и Яцинта Марто
Процесите по беатификацията на Божиите раби Франциско и Яцинта Марто започват на 30 април 1952 г, но поради смяната на епископите на диоцеза на Лейрия-Фатима, смъртта на някой от членовете на църковния съд, както и промените въведени от Втория Ватикански Събор, процесите биват изпратени на Конгрегацията за Процесите на Светците в Рим, само през 1979 г. Същата Конгрегация одобрява като постулатор за Процеса за Беатификация на пастирчетата отец Паоло Молинари S.J., който се посвещава на юридическото развитие на Процесите. Като постулатор “extra urbem”, на 14 декември 1979 г. е назначен отец Луис Кондор SVD. Процесите са отворени отново в Рим на 20 декември 1979 г. Преводите от португалски на италиански приключват през месец февруари 1982 г. Въпреки това, през април 1981 г., Конгрегацията за Процесите на Светците проучва възможността за беатификация и канонизация на деца, които не са мъченици на вярата, давайки по този начин благоприятни перспективи за беатификацията на двете пастричета от Фатима. Важна крачка в процеса за беатификация е публикуването на 13 май 1983 г. на декретите за героичните добродетели на двете пастирчета. Според нововъдената норма за беатификациите и канонизациите е необходимо научното признаване на едно чудо, в този случай получено чрез застъпничеството на Божиите Раби Франсиско и Яцинта Марто.
Яцинта и Франсиско са обявени за Блажени от Йоан Павел ІІ на 13 май 2000 г. във Фатима.


Процеса за беатификацията на сестра Лучия
Декрет на Бенедикт от 13 февруари 2008 г., три години след смъртта на сестра Лучия, дава разрешението за отварянето на Процес за беатификацията на третата очевидка на явленията на Дева Мария във Фатима. Чрез този декрет Папата намали необходимото канонично време за началото на разследванията на диоцезално ниво за беатификацията на сестра Лучия.

svt/ rv