Бенедикт ХVІ за празника на Свети Йосиф работник: достойният труд е фактор за реализацията на човека и развитието на обществото

На 1 май Католическата църква чества литургичния празник на Свети Йосиф работник, учреден от Пий ХІІ през 1955 г. с цел да даде покровител на работниците и християнски смисъл на Световния ден на труда. През своите пет години понтификат Бенедикт ХVІ посвети многобройни обръщения и катехистични беседи за смисъла на този празник.


Още от своето избиране за глава на Римокатолическата църква, Бенедикт ХVІ се определя като „обикновен и смирен работник на Господнята лоза”. Гледа със загриженост, особено в този период на криза, на многобройните безработни по света и на онези с временна работа, които не могат да проектират своето бъдеще, както и към всички експлоатирани:


„Насърчавам както политическите така и гражданските власти, но също и предприемачите, защото този деликатен момент (на кризата) може да се преодолее само с помоща на всички. Нужни са общи и силни усилия, без да се забравя че на първо място стоят работниците и техните семейства”. (Ангел Господен, 1 март 2009)


Бенедикт ХVІ посочва и причините за настоящата криза: икономика доминирана от финансовите спекулации, търсещи бърза и лесна печалба, материалистичния и индивидуалистичен манаталитет. Но най-дълбоката причина за тази криза е алчността:

„Алчността като грях или както посочва посланието на Свети Павел до Колосяните, алчността като идолопоклонничество. Нужно е да разобличим това идолопоклонничество, което се противопоставя на истинския Бог и осквернява Божия лик с един друг бог - на „мамона”. Трябва да направим това решително, конкретно и смело”. (Среща с римския клир, 26 февруари 2009)


Светият Отец призовава да не се обезкуражаваме, защото кризата може да се превърне в подходящ повод за преразглеждането на моделите за развитието. Но за това е необходимо също и промяната начина на живот:

Повече от всякога гражданското общество съзнава, че само с умерен, солидарен и отговорен начин на живот може да се изгради едно по-справедливо общество и по-добро бъдеще за всички”. (Обръщение към администраторите на Лацио, 12 януари 2009)

Бенедикт ХVІ не заклеймява печалбата, която е необходима, но припомня, че тя не трябва да бъде единствената цел на икономиката и труда, като посочва тяхната етическа стойност:

„От примата на етическата стойност на човешкия труд произлизат други приоритети: на човека над работата, на труда над капитала, на всеобщото разграничаване на благата над частната собственост. Необходимо е да се даде приоритет на съществуванието над притежанието”. (Обръщение към Асоциацията на християнските работници, 27 януари 2006)

Папата призовава за „достойна работа за всички", защото тя е от първостепенно значение за реализацията на човека и развитието на обществото”:


„Същевременно е необходимо човек да не е подвластен на работата и да не я боготвори, претендирайки че в нея ще намери истинския и окончателен смисъл на живота”. (Проповед 19 март 2006)

Папата припомня и важността от неделната почивка, която насочва към освещаването на труда. Бенедикт ХVІ поверява на покровителството на Свети Йосиф младите хора, които трудно намират работа. На всички работници посочва стилът на живот на техния покровител, съпруг на Мария, който е присъщ също и на Исус: 
„Неговото величие се откроява още повече, защото скромно и мълчаливо изпълнява своята мисия в дома в Назарет. Нека примера на Свети Йосиф да бъда за нас силен стимул, за да извършваме предано и скромно поверената ни от Божието провидение задача”. (Ангел Господен 19 март 2006)

svt/ rv