Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: свещенството е отговорност и последователност

Отговорност и последователност са две съществени характеристики за свещенството, особено в съвременния свят. Това изтъкна Папата на днешната генерална аудиенция, която посвети на италианските свещеници Свети Леонардо Муриалдо и Свети Джузепе Бенедето Котоленго, живяли през ХІХ в., но и двамата „пример за себеотдаване в името на Бог и в свидетелството на милосърдието живяно в Църквата и за Църквата”. Пред повече от 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят, събрали се на площад Свети Петър, Папата говори за тяхното християнско свидетелство в служба на „най-бедните, най-нуждаещите се и последните от обществото”. Папата припомни, че през тази година се отбелязват 110 години от смъртта и 40 години от канонизацията на Свети Леонардо Муриалдо и 200 години от свещеническото ръкоположение на Свети Бенедето Котоленго.


Свети Леонард Муриалдо, роден на 26 октомври 1828 г е осмото дете на едно обикновено торинско семейство. Получава отлично християнско възпитание, последвано от една духовна криза и едно ново „завръщане към светлината”, както пише в своето духовно завещание. Става свещеник, запознава се с дон Боско, който го прави ръководител на молитвения дом на Свети Лудвиг. През тези години, посочи Папата, развива една „дълбока социална, възпитателска и апостолска чувствителност”:


„Централното ядро в духовността на Свети Муриалдо е силната вяра в милосърдната Божия любов: един винаги добър, търпелив и благороден Отец, който открива своето величие и безкрайно милосърдие, чрез прошката”. 

Леонардо остава докрай „признателен” човек и свещеник към Бог, който го намира в „дъното на бездната, както сам пише в духовното си завещание.… "Там Бог дойде да ме търси и там ми помогна да чуя Неговия глас”. Ето защо, посочи Бенедикт ХVІ, „съзнавайки своето лично ограничение”, той полага „постоянни и благородни усилия на обръщане” с пълното съзнание за "мисията на свещеника за спасението на душите”:


„Свети Леонардо винаги припомня на себе си и на събратята си отговорността към един последователен живот след полученото Тайнство. Любовта на Бог и любов към Бог: това е неговата сила по пътя към светостта, законът на неговото свещенство, дълбокия смисъл на апостолата му сред бедните младежи и извора на неговата молитва”. 

Папата посочи, че Свети Леонрадо се поверява изцяло на Божието Провидение върху което поставя и основите на основаната през 1873 г. от него Конграгация на Свети Йосф, грижеща се за изоставените младежи. Същото прави Свети Бенедето Котоленго, който нарича на Божието Провидение своя „Малък Дом”, отворен за всяка социална или духовна нужда:


„Той винаги бе готов да следва и служи на Божието Провидение без да задава въпроси. Казваше: „Сам нищо не мога. Но Божието Провидение със сигурност знае какво иска да направи. Мое задължение е да го удовлетворя. Напред с Господа”. Пред своите бедни и нуждаещи той се определя като „работник на Божието Провидение”. 

Бенедикт ХVІ припомни, че идната неделя, по време на неговата пасторална визита в Торино по повод изложението на Светата Плащеница, ще се срещне с някои от обитателите на „Малкия дом” основан от Свети Бенедето Котоленго след драматичната му среща с едно бедно френско семейство през 1827 г. При тази среща Котоленго придружава в последния и час майката на това многочленно семейство. Това събитие оставя дълбока следа в неговия живот и го насърчава да създаде едно „селище” в което да събере всички нуждаещи се в една къща, като едно семейство:


„Доброволци, мъже и жени, богопосветени и миряни, заедно в преодоляването на трудностите. Всеки един в този Малък Дом на Божието Провидение има своята определена роля в работата, молитвата, служението, възпитанието или управлението. Здрави и болни, всички заедно споделят всекидневните тeжести". 

В краят на катехистичната беседа, посветена на тези двама изключителни свещеници, Папата подчерта, че извор на техните дела винаги са били връзката им с Бог и Неговата любов, съхранявайки ги дълбоко в сърцето си”:


„Не е възможно да се практикува милосърдието, ако не се живее в Христос и в Църквата. Нека тяхното застъпничество и пример да продължават да озаряват служението на многобройните свещеници, които благородно се посвещават на Бог и повереното им паство и помогнат на всеки един от нас да се дарява с радост и благородство на Бог и ближните”. 

В края на генералната аудиенция Бенедикт ХVІ отправи специален поздрав към икуменическата делегация от норвежката Лютеранска църква и Англиканската църква, както и към групата представители от „Pay the Way Foundation”, която тези дни е на посещение във Ватикана.

svt/ rv