Пет години понтификат

„Моята истинска програма не е да слушам моята воля и следвам моите идеи, а да се вслушвам заедно с цялата Църква в словото и волята на Господа, като се оставя да бъда воден от Него, така, че Той самия да води Църквата в този исторически момент”. 

Това са думите на Бенедикт ХVІ при първата му понтификална литургия на препълнения от хора площад Свети Петър с която започна своя понтификат на 24 април 2005. В дългата си и вълнуваща проповед новоизбрания Папа ясно демонстира дълбочината на своята мисъл. Думите му в този ден са като искри разкъсващи мрака и подсказващи динамиката и дълбокото съдържание на неговото предстоящо служение: смирение, диалог, любов към истината, изцеление и помирение.


„Сега, в този момент, аз, бедният Божи раб, трябва да приема тази невероятна задача, надхвърляща човешките възможности. Как мога да постигна това? Ще бъда ли в състояние да го направя? Скъпи приятели, вие молитвено призовахте всички светци, сред които най-големите имена в историята на Бог с хората. По този начин и в мен се пробужда съзнанието, че не съм сам. Всъщност, не трябва да нося сам онова, което не бих могъл да нося. Общението на светците ме закриля и подкрепя да вървя напред. Заедно с тях ще ме придружават вашата молитва, вашата любов, вяра и надежда”. 

В духът на смирението, изцелението и помирението, Папата Ратцингер произнася своята проповед в Регенсубрг в която поставя въпроса за приноса на исляма към религията и неговото разграничаване от насилието, отричащо Бог и разума. Някои крила от мюсюлманския свят и преди всичко от секуларизираната западна интгелигенция, тогава го обвиниха, че не употребява точни изрази. Но точно от мюсюлманския свят, по-късно, дойдоха декларации за хармония с Папата, а „гафът” от Регенсбург се превърна в стимул за по-откровен диалог между католици и и мюсюлмани.

Истината, изцелението и помирението бяха основните стълбове в апостолическото му посещение в Светата Земя, където Бенедикт ХVІ демонстрира дълбоко приятелство към израелци и палестинци, призовавайки ги да прекратят насилието и търсят пътя на взаимното съжителство. Със своята смелост и надежда, Папата надмина политиците, свикнали да подкрепят единия от двата народи.

Изцелението и помирението бяха доминантите при избора му да премахне отлъчването на последователите на монс. Льофевр. Избор, довел до безпокойство дори в някои църковни среди, но който остава един от най-важните в този понтификат за църковното единение и за истината, разделяйки истината от фалша, справедливото от несправедливото и отхвърляйки всички обвинения.

Много от негативните критики към Бенедикт ХVІ са резултат от тази негова характеристика да отличава истината. Особено сред идеологически и културни течения за които не съществува обективна истина, а само собствената истина и виждане за реалността. Един смел Папа, който не се поколеба да разобличи „диктатурата на релативизма и на конформизма”.

Със смирение, любов към истината, изцеление и помирение Папата посреща недостойните атаки срещу него по повод сексуалните насилия над малолетни извършени от църковни служители. Тези атаки са плод на съвременния човек, който смята че чрез науката и техниката ще замени Бог, но вместо това произвежда природни и човешки разрушения, а със своята „научна икономика” показва своята неспособност и неморалност. През тези пет години понтификат Папа Ратцингер припомня на света, че човешкият разум е ограничен и само Бог може да излекува човек от тези трагични претенции; че само Исус е лекарството за безсмъртие и красотата на живота.

Папа Ратцингер е Пастир, съзнаващ за съществуването на „пустини” в човека, които плашат и спъват развитието на човека: мизерията, глада, безразличието към Бог и религията, релативизма и крайния материализъм:


„Това е пустинята, където Бог не съществува, душата и съзнанието са изпразнени от достойнството и пътя на човека. Външните пустини се умножават по света, защото вътрешните пустини са станали по-широки. Вследствие на това земните богатства вече не са в служба за изграждането на Божията градина в която всички могат да живеят добре, а с тях си служат силите на експолатацията и разрушението”. 

Още на първата си литургия новият Папа показа, че много добре знае своята мисия: заедно с Църквата и нейните Пастири ,„като Христос, да преведат хората от пустинята към приятелството с Божия Син:


„Ние сме църковни пастири и християни, за да покажем Бог на хората. Само там, където Бог може да се види, започва истинския живот. Само когато срещнем в Исус живия Бог, само тогава можем да познаем какво е животът. Ние не сме случаен продукт. Всеки от нас е плод на Божия промисъл. Всеки един от нас е желан, обичан и необходим. Няма нищо по-хубаво от това да бъдем докоснати и изненадани от Евангелието и от Христос. Няма нищо по-хубаво от това да познаем Бог и предадем на другите приятелството си с Него”. 

dg/ rv