Папата към новия посланик на Македония: християнското наследство е източник за ценностите на справедливостта и диалога в обединена Европа

Християнските принципи, познати от дълбока древност, трябва бъдат съхранявани и оживотворени за изграждането на мирно настояще и бъдеще и за едно общество, което не е зависимо на моралния релативизъм. Това бяха пожеланията на Бенедикт ХVІ към новия посланик на Република Македония към Светия Престол, Гойко Джорджевски, когото прие на специална аудиенция за приемане на акредитивните му писма.

Македония законно принадлежи към европейската общност и в нейната вътрешност се забелязват знаци за „хармоничен прогрес”, посочи Папата. Но за да се изгради бъдещето е необходимо да се зачита историята на един народ с неговата култура и душа, за да не може новото да отстъпи през някои условия, породени от незараснали социални рани, от глобални икономически интереси, пренебрегващи локалните нужди и от гласовете на релативизма, които затъмняват съзнанието. Затова Бенедикт ХVІ припомни на новия посланик, че Македония съхранява „видимите” знаци и „човешките и християнски ценности”:


„Черпейки от това наследство, гражданите във Вашата страна ще продължат да изграждат бъдещето на своята история и със своята здрава духовна идентичност и опит могат да допринесат за обединението на европейските народи. Затова горещо пожелавам успешен завършек на въжделенията и нарастващите усилия на страната да стане част от обединена Европа, поемайки съответните права и задължения и взаимния респект на традиционните ценности на отделните народи”. 

Папата отбеляза, че в бившата югославска република преобладава атмосфера „в която хората признават, че са чеда на един и същ Бог и граждани на една държава”. Въпреки това, допълни, диалогът и мирът не могат да зависят само от политически стратегии или от „човешки планове”, тъй като мирът е „Божи дар към хората с добра воля”:


„Справедливостта и прошката са опорните стълбове на този мир. Справедливостта гарантира пълното зачитане на правата и задълженията, а прошката изцелява и възстановява основите на човешките отношения, които още са белязани от последствията на идеологическите сблъсъци в миналото”.


Освен историята, Бенедикт ХVІ засегна и темата за все по-глобализиращото се настояще:


„Едно стабилно социално и икономическо развитие не може да пренебрегне културните, социалните и духовните изисквания на хората, а заедно с това и да зачита традициите и народния опит. Всичко това със съзнанието, че нарастващия феномен на глобализацията от една страна съдържа известно нивелиране на социалните и икономически различия, а от друга би могла да увеличи неравновесието между извличащите полза от все по-големите възможности за придобиване на блага и ония, които се намират в периферията на прогреса”. 

В словото си Папата изтъкна и „сърдечното сътрудничество” между Македония и Светия Престол, засвидетелствано чрез „изграждането на култови места за католиците в различни райони на страната”, въпреки тяхното малцинство. Позовавайки се отново на богатото духовно и културно наследство, Бенедикт ХVІ завърши с пожеланието Македония да не попадне в мрежите на господстващия „морален релативизъм” и от „слабия интерес към религията”, а нейните граждани „мъдро да действат в отварянето към новите хоризонти на истинската гражданственост и истинския хуманизъм”:


„За да се постигне това, е необходимо да се съхранят и оживотворят, на лично и обществено ниво, ония принципи, които са в основата на цивилизацията на вашия народ: преданост към семейството, защитата на човешкия живот, отзивчивост към религиозните нужди , особено на младите хора”. 

dg/ rv