На 90 годишна възраст почина кардинал Томаш Шпидлик: радетел за духовното обогатяване
между Изтока и Запада
На 16 април, късно вечерта, на 90 годишна възраст, почина кардинал Томаш Шпидлик.
Роден на 17 декември 1919 в Басковице (диоцеза на Бърно), Моравия, днешна Република
Чехия. През младежките години е подложен на принудителен труд първо от нацистите,
а след това от комунистите. През 1940 г. постъпва в новициата на отците Йезуити в
Бенесов, близо до Прага, а през 1942 г. дава своите обети. Независимо трудностите
при световния конфликт, завършва своето философско и богословско образование и започва
да преподава в Папския Източен Институт към Грегорианския университет. През 1995 е
проповедник по време на духовните упражнения на Светия Отец Папата и Римската Курия.
Автор е на многобройни книги и статии. През 2003 г. е издигнат в кардиналски сан от
Папа Йоан Павел ІІ. За 50 години, той беше един от най-тесните сътрудници на чешката
програма на Радио Ватикана. До последните дни на живота си кард. Шпидлик живя и работи
за центъра „Алети” близо до Източния Институт, спомагайки за създаването на лични
контакти с хора на културата предимно от Източна Европа. Многократно посещава Русия,
а през 1992 г. е приет в Кремъл от тогавашния президент Борис Елцин и Патриарха на
Москва и цяла Русия, Алексей ІІ.
По повод 90 годишният юбилей на кард. Шпидлик,
на 17 декември м.г., Бенедикт ХVІ отслужи Света Литургия в параклиса “Redemptoris
Mater” във Ватикана, с участието на общността от център „Алети”. При проповедта си
по време на литургията, Папата припомни дългият духовен път на кард. Шпидлик, известен
със своите трудове за духовността на Източните Църкви:
„Неговият
дълъг живот и изключителен път на вярата свидетелстват как Бог води онзи, който му
се доверява. Той успя да предаде пламенно и с дълбоко убеждение, че в центъра на
цялото Откровение стои един Триединен Бог. Човекът, създаден по Негов образ и подобие,
е израз на тайната на свободата и на любовта, която се осъществява в общението....Кардинал Шпидлик изгражда едно живо и оригинално богословско виждане в което
органично се сливат източното и западно християнство, с взаимната размяна на дарове.
Основата в богословското му виждане е живота в Духа; началото на познанието: любовта;
учението: въвеждане в духовната памет; диалога с конкретния човек: наложителен критерий,
а контекста на всичко това е винаги живото Христово тяло, което е Неговата Църква”.