Архиепископът на Малта, монс. Пол Кремона: очакваме Папата с радост и ентусиазъм

Бенедикт ХVІ ще посети Малта на 17 и 18 април, което ще бъде 14--та поредна апостолическа визита в неговия понтификат. Тя се помества и между две годишнини: на 16 април Папа Ратцингер навършва 83 години, а на 19 април се навръшват пет години от възкачването му на Свети Петровия престол. Акцентът на визитата е 1950-та годишнина от корабокрушението на Свети Павел Апостол на остров Малта. Основните моменти в нея са молитва в Пещерата на Св.Павел в Рабат, голяма литургия на площада във Флориана и среща с младежите на пристанището в Ла Валета. За подготовката, очакванията и надеждите от папската визита говори архиепископът на Малта, монс.Пол Кремона: 

*********
"Очакваме Папата с голямо вдъхновение и много надежди, но също така с голямо чувство на благодарност, защото както бе пророческо пристигането на Свети Павел в Малта и Гоцо, така и това посещение на Папа Бенедикт ХVІ на тези толкова малки острови е една голяма почит за всички нас. Подготвката бе на различни фронтове: вече са готови и трите места за срещата на Папата с малтийци: Рабатската пещера, където според традицията, Свети Павел е бил затворник и където ще се проведе първата среща; после във Флориана, където Светият Отец ще отслужи литургия и накрая във „Waterfront”, където ще се срещне с младежите. Подготвяхме се и духовно за папската визита. Разпространихме някои публикации, особено за Светия Отец и за неговите трудове, за да го направим по-добре познат. Освен това имаме готови телевизионни реклами и програми за радиото, телевизията и интернет, за да подготвим хората да приемат Светия Отец.


Връзката между Бенедикт ХVІ и Свети Павел е много силна: достатъчно е да се каже, че Папата посвети два цикъла от катехизиса на Апостола на езичниците и специална Света Година на Свети Павел. Какво означава за Църквата в Малта тази папска визита?
Има много неща от които очакваме плодове: първото е, че тази духовна подготовка и очакване за присъствието на Светия Отец със своите слова, ще запали сърцата и вярата. Директното участие в тези чествания около Светия пастир на Църквата е преживявяне от който имаме нужда. Имаме нужда от тази радост да бъдем всички заедно, като една общност, която приема Папата и за да не се чувстваме една изолирана Църква, а която е част от Универсалната Църква. Освен това очакваме с нетърпение и посланията, които Папата ще отправи към нашата страна и една насока, която ще определи бъдещето на нашата страна в този свят, който се променя със силата на вярата и Бог.


Какви плодове донесе Годината посветена на Свети Павел в Малта?
Реализирахме много инициативи. Бяха проведени курсове за поученията на Свети Павел, благодарение на които хората сега познават много по-добре не само неговата фигура, но и неговите поучения и живот. Организирахме поклонничества в местата на Свети Павел, например в Турция а също и в Рим, и можахме да видим и местата в които свети Павел извърши своята мисионерска дейност. Имаше много евхаристични чествания: спомням си по-специално заключителната проповед от кард. Антонели, специален пратеник на Светия Отец. Имаше и много културни прояви, което ни позволи да покажем как бе представен в миналото този голям Светец и за неговото място на Свети Павел в Малта.


Малта бе първата публично християнизирана нация. Как съхранявате и продължавате това наследство?
Католицизмът в Малта е достатъчно силен: повече от 90% от малтийците се обявяват за католици и повече от 52% от населението участва редовно в неделната литургия, дори ако за съжаление на всеки десет години, регистрираме спад от 10%. Религиозното чувство е все още силно и присъствието на Църквата в нашата страна е достатъчно силно и чрез нейните институции. Има училища: една трета от учениците до 16 години посещават католически училища. Има освен това институти за хора с увреждания. Най-стария се нарича „Дом на Провидението”, който е основан от един свещеник и все още върши своите добри дела. Училището бе първото, което отвори вратите за жертвите на дрогата. Освен това, съществува едно чувство за мисия, което в началото увличаше свещеници, а после монаси и монахини, а сега миряни и цели семейства. Изправени сме също така и пред някои предизвикателства, като главното е препредаването на нашата вяра в едно различно общество от това преди 30-40 години. По моя преценка, има четири главни предизвикателства: да се живее и се практикува вярата, която не се изразява само чрез външната и религиозната страна, а означава промяна на живота. Другото предизвикателство засяга една по-съзнателна вяра, която се проявява в личния избор, за да се следва Христос. Третото предизвикателство е да се създават пространства за обмяна на опит във вярата, защото има места, където не може да се споделя Словото Божие с другите хора. Накрая, четвъртото предизвикателство е смелото свидетелстване на вярата във всички области и среди.
 
Как Малта вижда 1950-та годишнина от корабокрушението на Свети Павел?
Тази година сме насочили вниманието си към визитата на Папата. Като епископи се стремим да обясним на нашия народ, че от епизода с корабокрушението на Свети Павел, разказано в Деяния на Апостолите, можем да извлечем четири поучения. Едното е за дара даден ни Божественото Провидение, тъй като Свети Павел не е искал да отиде в Малта, защото е много малка, а в места като Коринт, Рим и Ефес. Но Божественото Провидение, чрез бурята, довежда Свети Павел тук. Трябва да разберем причината: сега знаем че благодарение на това събитие от 2000 години на този остров съществува една католическа християнска общност. Това ни задължава да препредаваме тази вяра на идващите след нас. Второто поучение е добродетелта на гостоприемството, предложено от малтийците на корабокрушенците. Малтийците не са знаели кои са те, но са им помогнали от сърце и дори Свети Лука в Деяния на Апостолите е изненадан от факта, че тези „варвари”се били приети така добре. Третото поучение е силното чувство за божественото: малтийците разчитат всички знаци, особено с пепелянката, с очите на имащия силно чувство за свръхестественото. В първия момент, когато Свети Павел е ухапан от пепелянката, се смята, че божественото е влезло в него. След като виждат, че е още жив, решават че Божественото Провидение придружава Свети Павел. Това е знакът да приемат вярата, която Павел им препредава. Четвъртото поучение е да приемем вярата, но по примера на Свети Павел: трябва да познаваме неговите писма, неговия живот и се опитаме да ги живеем, както той живее вярата и както я предава на малтийците.

Малта прие Свети Павел корабокрушенец, но днес продължава да бъде посока в миграционния поток. Какво е вашето отношение към мигрантите?
Преди всичко ние епископите се опитваме да пречупим всичко през призмата на нашия опит във вярата, като християни, т.е. да видим във всяко човешко същество една личност създадена по образ Божи. За християнина това е основното, а мястото на произход, различният начин на кожата и религията на тези народи са второстепенни неща. Важното е да ги видим като хора създадени по Божи образ, които имат нужда от всичко. За съжаление, някои от тях са задържани в имиграционни центрове. Според последните статистики 235 души са затворени от няколко месеца и не могат да излязат, не могат да намерят работа, нямат позволение да работят в Малта и това за тях е много трудна задача. Църквата прави всичко възможно да им помогне. Има йезуити, които по съдебенпът защитават правата на тези хора, особенона задържаните в тези центрове. Като институция, Църквата се намесва чрез Комисията за миграциите, която първо се занимаваше с малтийските мигранти, а особено през последните месеци за всички емигранти на нашите острови. Църквата в гарантира подслона и закрилата на правата на близо 400 имигрантски семейства, които търсят убежище. Ситуацията в Малта е особена, тъй като много от искащите убежище не желаят да останат, а възможността да получат убежище в други по-големи страни в Европа или Съединените щати. Някои страни поемат определен брой имигранти, за да им дадат едно по-сигурно бъдеще.

Кои са предизвикателствата на които трябва да отовори днес архидиоцезът на Малта?
Това са и предизвикателствата пред Църквата в Малта. Преди всичко предизвикателството вярата да се превърне в нещо повече от един културен факт и да бъде предавана от поколение на поколение, както в миналото. Днес, с голямото външно влияние на медиите, вярата трябва да бъде една лична отговорност, която води към Бог, който променя нашето сърце, нашия начин да се види Бог, животът на другите и дори Светия Дух, за да бъдем Църква отворена за другите. Второто предизвикателство е да представим една Църква, оформена от първоначалната Църква и градяща се около Словото Божие. Насърчаваме молитвени групи, които да дават пространство споделяне собствения опит във вярата и любовта към Исус Христос, като се започне от Евхаристията. Искаме да кажем, че Църквата започва от голямата любов, която Бог Отец има за всички човеци. Църквата е тук, за да посредничи за тази любов и особено в християнската. Третото предизвикателство е семейството, което в Малта е още достатъчно силно, въпреки, че сред новите поколения се увеличават проблемите и разделенията с всичко произтичащо от тях. Последното предизвикателство е изкореняването на бедността, което е в центъра на кампанията на Каритас Европа. Каритас Малта вече полага грижи за хората с физически недостатъци и наркозависимите, като се насочва и към новите форми на бедност. Има също така много хора и семейства, които живеят в бедност или са на границата на бедността на които трябва да им помагаме.


Какво е вашето пожелание за предстоящата визита на Бенедикт ХVІ в Малта?
Посланието, което очакваме от Негово Светейшество, да не остане един временен факт, а да се превърне във визия и действие в нашата поместна Църква. Това не е обикновено пожелание: Църквата в Малта и Гоцо искат да поемат отговорността папското послание да бъде предадено на всички членове на Църквата и на малтийското общество, чрез всички средства, които има на разположение".


jp/ rv