По въпроса за злоупотребите вчера се изказа директорът на Ватиканския пресцентър при
Светия Престол, отец Федерико Ломбарди.
Дебатите за сексуалните злоупотреби
и не само за клира, продължава сред новини и коментари с различен оттенък. Как да
се движим в тези развълнувани води запазвайки един сигурен път, отговаряйки на евангелския
повик „Duc in altum”?
Отговаряйки за търсенето на истината и за планирането
на обидите. Едно от нещата, засягащи най-вече е вземането днес на много нанесени вътрешни
рани, отнасящи се до много години назад – понякога на различни години – но окончателно
все още отворени. Много жертви не търсят икономически компенсации, а преди всичко
вътрешни, една оценка в тяхната дълбока вътрешна съдба. Има нещо, което трябва да
отиде още дълбоко вътрешно разбрано. Вероятно трябва да направим един по-дълбок опит
за събитията, които така отрицателно се включиха в живота на хората, на Църквата и
на обществото. Не са само един пример, на колективен начин, на омраза и на насилие
на конфликтите между народите, които виждаме така трудни за преодоляване в едно истинско
помирение. За това направиха добре тези епископати, които намериха смело развитието
на пътища и места за свободен израз на жертвите и на тяхното изслушване, без да дават
смисъл, че проблемът е вече посрещнат и преодолян с центрове на изслушване вече съществуващи
от време, както и вече онези епископати или отделни епископи, които с бащинско внимание
дадоха духовно внимание, литургично и човешко на новите жертви. Изглежда лесно да
се признае, че броят на новите жертви отнасящи се до злоупотреби, както става през
последните години в Съединените щати, намалява, но пътят за дълбоко възстановяване
възстановяване започва само сега и за други трябва все още да започне. В контекста
на внимание към жертвите, Папата записа че е готов на нови срещи с тях, въвличайки
се в пътя на цялата църковна общност. Но е именно, че за достигането на дълбоки ефекти,
трябва все още да се развива в респект с хората и с търсенето на мира.
Редом
до вниманието за жертвите трябва, след това да се прилагат с решителност и истина
процедурите коректни в юридическото право за въвличане и сътрудничество с гражданските
власти, що се отнася до съдебните и наказателни власти, държейки сметка за спецификата
на нормативите и за ситуации в различните държави. Само така може да се помисли за
фактическото изграждане на климата на справедливост и на пълно доверие в църковната
институция. Даден е случаят за различни отговорници на общности или институции, които
по неопит или неподготвеност, нямат готови и присъстващи онези критерии, които могат
да им помогнат да се намерят решително и в случай, когато това стане начин или болезнено.
Но докато гражданските закони се намесват с общи норми, тази каноничната трябва да
държи сметка за особеното морално внимание за доверието поставено в личностите с отговорност
в църковната общност и във противоречието с поведение, което би трябвало да свидетелства.
В този случай, преодоляването и вниманието се налагат като спешни нужди за едно свидетелство
на мъдро и справедливо решение на Църквата.
В перспектива, формирането
и селекцията на кандидатите за свещенство, и на общо поведение на възпитателните и
пасторални институции, са обещанието за едно ефикасно решение на възможните злоупотреби.
Тези за достигането до една здрава зрялост на личността, дори от гледна точка на сексуалността,
е винаги едно трудно предизвикателство; но днес е още повече, също и защото най-добрите
психологически и медицински познания, водят до една голяма помощ за духовното и морално
формиране. Някои отбелязаха, че по-голямата посещаемост на злоупотребите се е осъществила
в период по-топъл „на революционната сексуалност” от миналите години. Във формирането
трябва да се дадат сметки и за някои с този синтез и с това по-общо от секуларизацията.
В основата става въпрос за преоткриване и преутвърждаване за смисъла и значението
на значението на сексуалността, на целомъдрието и на чувствените връзки с днешния
свят, във форми много конкретни и не само устни или абстрактни. Като извор на безредие
и страдание може да бъде неговото насилие или под насилие! Както отбелязва Папата
пишейки на ирландците, един християнски и свещенически живот може да отговаря днес
на нуждите на своето призвание само подхранвайки се наистина от изворите на вярата
и на изворите и на приятелството с Христос.
Който обича истината и целта
оценява проблемите над търсенето и намирането на информации за едно по-пълно разбиране
на проблема на педофилията и на злоупотребите над малолетни в нашето време и в нашите
страни, разбирайки тяхното разбиране и перверзност. Така би могло да се каже по-добре
в каква мярка Католическата Църква споделя проблеми не само свои, в каква мярка те
представляват за тях една особена тежест и изискват специфични интервенции, и накрая
в каква мярка опитът който Църквата прави в този смисъл би могъл да стане полезен
и дори за други институции или за цялото общество. По този аспект ни се струва в истината,
че медиите не са работили достатъчно, особено в страни в които присъствието на Църквата
има по-голяма стойност, и по които следователно се отделят по-лесно критики. Но документите,
които националният доклад на САЩ за нарушенията на деца би заслужавал да бъде по-добре
започнат, за да се разбере кои са полетата за спешна социална намеса и пропорциите
на проблемите. През 2008 г. в САЩ са идентифицирани повече от 62.000 автори на злоупотреби,
докато групата на свещениците католици е така малко, че дори не заслужава да бъде
взето по внимание като такова.
Ангажиментът за защита на малолетните и
на младежите е следователно в областта на огромния и незаменим труд, който стига отвъд
проблема засягащ някои членове на клира. Тези, които посвещават с чувство, всеотдайност
и внимание своите сили заслужават благодарност, респект и насърчение от страна на
всички и по-специално на църковните и гражданските власти. Техният път е съществен
за спокойствието и достоверността на възпитателната работа и за формирането на младежта
вътре в Църквата и извън нея. С основание Папата имаше за тях думи на висока оценка
в писмото за Ирландия, но мислейки естествено и за едно по-голямо пространство.
Накрая,
Папа Бенедикт ХVІ гледа последователно по пътя на вниманието и достоверността, заслужава
респект и подкрепа от които му идват различни свидетелства от всички краища на Църквата.
Той е един Пастир на висота, за да разглежда с внимание сигурност този труден проблем,
в който не липсват критики и дълбоки съмнения; без предубеждението трябва да бъде
утвърдено, че Той е един Папа, който говори много за Истината на Бог и за респекта
към истината, ставайки един достоверен свидетел. Нека го придружаваме и се учим от
него на постоянна необходимост за израстване в истината, в прозрачността, продължавайки
да държим погледа върху големите проблеми на света, отговаряйки с дълбоко търпение
на частичното или вероятни „откровения”, които се опитват да опровергаят неговата
достоверност или тази на другите институции и лица от Църквата. От тази търпелива
и твърда любов към истината трябва да се научим в Църквата, в обществото в което живеем,
в комуникирането и в писането, ако искаме да служим, а не да ни служат нашите съвременници.