Вероучителстването на Папата за Христос: върху него се чете общността на Църквата

Литургията на петък от Осмината на отслужената Пасха, посредством думите на Петър, Христос който, възкръснал е „глава на ъгъла” след като бе „отхвърлен” от „строителите”, които не бяха го признали и го осъдиха на Кръста. На този крайъгълен камък, повтори не веднъж през тези години Бенедикт ХVІ, винаги стои здрава Църквата, нейното поучение, властта на епископите, опитът на християнските общности.

Когато се говори за „традиция”, по отношение на обществото, от една страна се призовава онзи комплекс от ритуални служби, понякога препредавани от евангелията, понякога важни за цялото това общество. Много по-важно за Църквата е концепцията за „Апостолическата традиция”, която не се опира на религиозния опит, а се ражда от делата на Христос с първите апостоли и служи до актуалния опит на Христос с неговата Църква, от връзката между верните и техните пастири. С други думи, обясни Бенедикт ХVІ, „Традицията е органичната продължителност на Църквата, свят храм на Бог Отец, издигнат върху основата на Апостолите и държан заедно от крайъгълния камък, Христос, посредством оживотворителната дейност на Духа”. Върху един крайъгълен камък, който е Христос Възкръснал, който от две хиляди години се въплъщава:
„Традицията не е препредаване на неща или на думи, една колекция от смъртни неща, традицията е една жива река, която се свързва с началото. Голямата река, която ни води към пристанището на вечността. Така бидейки в тази жива река се осъществява винаги новото слово, което имаме нужда да чуем от началото, от словото на Господа: аз съм с вас всички дни на живота, чак до краищата на света”. (27 април 2006) 
Утешителната сигурност за присъствието на Исус, чак до отделните дни на историята, трябва да бъде ясно предадена – посочи Папата – особено на младежите, които са строители на утрешната Църква. Една Църква, каза им един ден Папата, „възкръсналият камък”:
Вие сте призвани да бъдете строители на вашия морален, културен и духовен живот. От вас зависи да приемете свободно в сърцето си, в разума и в живота наследството на истината, на добротата и на красотата, която се формира през вековете и която има в Исус Христос своя крайъгълен камък. От вас зависи да подновявате и да развивате допълнително това наследство, освобождавайки го от многобройните лъжи, които често пъти го правят неприемлив и предизвикват във вас безразличие и разочарование”. (23 февруари 2008) 
„Времето на тухлите – каза при друг повод Бенедикт ХVІ – е символ на живата Църква, на християнската общност, която още от апостол Петър и Павел разбираха като „духовна сграда”, изградена от Бог с „живите камъни”, които са християните, върху единствената основа на Исус Христос:
„Бог желае да си издигне в света един духовен храм, общност която да го обожава в дух и истина. Но този спомен ни припомня винаги и значението на материалните сгради, в които общностите се събират за да служат хвалебствията на Бог”. (9 ноември 2008) 
За Папата всяка общност „носи дълга да съхранява с грижа своите сакрални сгради, представляващи едно ценно религиозно и историческо наследство”, защото „красотата и хармонията на църквите възхваляващи Бог” означава една покана „към нас да не бъдем хуманни, ограничени и грешници, а обърнати за да формираме един космос, едно тясно единение с Исус, който е истинският Свят Светия”.

jp/ rv