Манастирът "Mater Ecclesiae"

Да поддържа всекидневно Папата в апостолическата му грижа за цялата Църква, чрез молитва, самодарение и жертва: тази е главната цел на Общността от клаузура в манастира "Мater Еcclesiae" във Ватикана. Една от специфичните и характеристики е да бъде международна, защото така я пожела Папа Йоан Павел ІІ, когато през 1994 основава манастира "Mater Ecclesialae" във Ватикана. Според волята на Папа Войтила, на всеки пет години орденът на монахините във ватиканския манастир трябва да се сменя.

След петгодишен престой във Ватикана, за бенедиктинската общност в манастира „Матер Еклезия” е време за равносметка. Години изживени като призванието да служат по-отблизо на Папата, верни на харизмата „ora et labora”, молитва и труд. Начин на живот, протичащ сред молитвата и четенето на Светото писание, без да се забравя ръчният труд: от леката градинарска работа до грижата за бялата дреха на Папата, от бродирането на митри и епитрахили, до изработването на ръкописни документи и миниатюри, чак до работата в „зеленчуковата градина на Папата”. Верни на бенедиктинския дух, монахините не са се откъснали от обработването на земята. Една сламена шапка на главата, една престилка и многото добра воля. Не липсват плодовете на тяхната умора: винаги пресни зеленчуци за трапезата на Папата, но също така мармалад направен по специална рецепта – съхранявана ревниво от монахините – и току-що откъснати свежи цветя. Всичко постигнато с абсолютно естествени методи: никакви химически торове, а само органични, пристигащи от Папските вили в Кастел Гандолфо, както разказва настоятелката майка Мария София Чикети в интервю за в. Осерваторе Романо:
 
Какво означават пет години прекарани в манастира „Матер Еклезия” във Ватикана?
Да бъдем в Центъра на Църквата, преди всичко близо до Папата и неговите сътрудници, за нас бе една благодат и привилегия. Това бе едно отваряне на сърцето към универсалната Църква. Вярно е, че в манастирите се четат молитви за Папата и за цялата Църква, но в случая бе налице и физическата близост. Нашето присъствие бе на монахини от клаузура: оставайки в нашия манастир едновременно се стараехме да живеем по-пълноценно нашето посвещаване на Господа и преди всичко, да предлагаме нашата всекидневна молитва за Папата, за неговата мисия, за неговите намерения, за нуждите на Църквата и на целия свят. Заедно с това, бе един обогатяващ и радостен опит, защото – от 7 октомври 2004 г., когато дойдохме тук – можахме да се срещнем лично с Папата, който три пъти дойде да отслужи литургия в нашия параклис: първият път бе на 2 юли 2005 г., вторият на 21 март 2006 и последният – на 3 юли 2009 г. При тези случаи можахме да се срещнем с него, да разговаряме и да получим неговата благословия.

Имате ли някои по-забележителни спомени от тези години на съвместен живот?
Ние сме общност формирана от седем бенедиктинки дошли от различни манастири
филипинка, американка, две французойки и три италианки. Животът в общността бе много хубав, но не липсваха и трудности, защото независимо че живеем бенедиктинския дух, същото правило, същия идеал, имаме различен характер, защото произхождаме от различни култури и нации. За да създадем единението, трябваше специално да се ангажираме. Убедени сме, че Светият Дух е автор на единението, но е необходимо и нашето сътрудничество.


Хубав спомен бе гостоприемството към братята почукали на нашата врата. Въпреки че сме от клаузура, разделени физически от света, ние не сме откъснати духовно от нашите братя: напротив, тук сме именно за тяхното спасение, за тяхното добро. Поднасяме всичко за тях и като бенедиктинки, гостоприемството за нас е важен елемент. Свети Бенедикт казва: за нас гостенинът е самият Христос, който идва да ни посети. Говорим за гостоприемството на сърцето си, т.е. за отварянето към нуждите на другите в молитвата и в чувствата. Това е гостоприемството на хора, които посрещаме естествено в приемната, а не вътре в манастира поради правилото на клаузура. Посрещането е винаги скромно, братско, радостно. Много хора идват да искат съвети, молитви и преди всичко да бъдат приети и изслушани. Забелязваме, че в днешния свят има малко време за слушане, тича се, много се бърза. Понякога хората имат нужда само някой братски да изслуша техните болки и трудности. Така създадохме приятелства, които ще продължим в молитвата, когато се завърнем в нашите манастири. Друг положителен елемент бе гостоприемството на групи от различни страни дошли да се молят в нашия параклис. Оставаха за евхаристичното обожаване, за броеницата, за литургията и в края на молитвата искаха от нас една дума, едно наставление.
 
Какъв е смисълът на присъствието на една монашеска общност във Ватикана?
Това е преди всичко едно звание, защото сме повикани от Папата. Освен това е една благодат и една привилегия. Означава да дарим самите себе си, да живеем нашия живот на монашеско посвещаване в това специално място, във Ватикана, в дома на Папата, стараейки се да вършим всичко с любов, радост и пожертвователност.
 
Кои са източниците за издръжка на манастира?
Преди всичко помощта на Папата. Освен това приходите от нашия труд. Добре е и ние да допринасяме за нашата издръжка, както за да подражаваме на светото Семейство от Назарет, така и за нашето монашеско достойнство, верни на бенедиктинската харизма състояща се в „ora et labora”, молитва и труд. Ръчният труд е този в градината, където отглеждаме зеленчуци за Папата и за общността. Занимаваме се с преводи, бродерия на литургични одежди за нашата църква и по поръчка, с изработването на миниатюри и ръкописни документи. Този труд ни носи приходи, изпълват ни с радост, че и ние допринасяме за нашата издръжка. Друго което вършим с радост и ни носи чест е грижата за бялото расо на Папата.
 
Установихте ли приятелски връзки през тези пет години?
През тези години установихме много приятелства и сме развълнувани от тази доброта. Получаваме много неща, преди всичко храна, мебели и други предмети. Не искахме да трупаме излишни неща и затова решихме да споделим всичко с по-бедните. Нещата споделяхме преди всичко с Дома „Дар от Мария”, където работят сестрите на Майка Тереза Калкутска, посрещащи много бедни и Педиатричния диспансер „Света Марта”, който се занимава с грижата за болни деца от всички националности и религии. Познаваме и семейства, които в това време на криза имат нужда от помощ и с които споделяхме полученото. Бих искала да подчертая, че не става въпрос за милостиня, а за споделянето с братята на това, което имаме – дрехи, храна, играчки.
 
Към манастира има и зеленчуковата градина, какви грижи се изискват и какво отглеждате?
Грижата за градината е нещо много хубаво, защото ни поставя в контакт с природата и със създателя на природата, който е Бог. Обработването на земята е една молитва с ръцете, една възхвала към красотата на природата и към Създателя. Да гледаш семената, които растат, да наблюдаваш растенията ставащи големи, да видиш първо цветовете, а после и плодовете, да следиш в различните фази развитието на растителния живот, всичко това ни помага и в молитвата и в съзерцанието.
Да копаеш и да поливаш е несъмнено уморително, но е една жертва заплатена, когато градината ни произведе домати, чушки, тиквички, зеле, подправки, мента. Всичко се отглежда по естествен начин, наторяваме с органичен тор – а не с химически – който идва директно от Папските вили в Кастел Гандолфо. В градината нямаме много плодни дръвчета, само лимони и портокали, от които правим мармалад по специална рецепта на нашия манастир. Този мармалад не се продава, даваме го на Папата, който много го харесва и на наши благодетели. Имаме също така градина, където отглеждаме цветя и поставяме в църква за литургичните служби. Тук растат преди всичко два вида рози: „Беатриче д’Есте” с жълтеникав цвят и „Йоан Павел ІІ”, които са бели и със силен аромат. През м.май всяка седмица изпращаме от тях на Папата и знаем, че много му харесват.
 
Какво бихте казали на ония, според които клаузурата е вече анахронизъм?
Клаузурата е един повик. Тя е едно специално призвание, което ни бива изпращано преди всичко от Бог и ни повиква да живеем в по-тясна връзка с Него. Тя не е едно разделяне или бягство от света, а оттегляне, за да живеем по-единни с Господа и с всички братя чрез молитвата и духовната любов. Същността на християнството е милосърдието, любовта, но знаем че любовта може да бъде живяна по различни начини. Ние живеем тази форма. Присъединяваме се към Исус особено в евхаристичната тайна, в скрития живот, в тишината, в саможертвата пред Отца за живота на света. Но не от егоизъм или за да стоим в тишината и спокойствието: това би било егоизъм! Правим го, за да можем да се дарим по-добре и повече на Бог, винаги с мисионерския трепет на милосърдието и на любовта. Мога да кажа, че когато призванието е истинско, това за клаузура е едно прекрасно призвание, даващо мир, радост и щастие.
 
Годината на Свещеника касае ли по някакъв начин и една общност със съзерцателен живот като вашата?
През тази Година на свещеника се чувстваме насърчени и повикани от Папата да сътрудничим с него в молитвата, и в още по-силната саможертва за свещениците и за семинаристите. Бихме могли да кажем, че през тези години се постарахме да живеем още по-добре нашето духовно майчинство, защото монахинята не е стерилна, а богопосветена личност обичаща искрено Бог, но обичаща с човешко и богопосветено сърце и другите, особено свещениците. Нашата молитва и саможертва през тази Година е още по-силна и се чувстваме призвани да живеем по-задълбочено нашето духовно майчинство.

Йорданка Петрова/ Oсерваторе Романо