Великденски апостолически благослов „Към града и света”. Бенедикт ХVІ: човечеството има нужда от духовно и морално обръщане

Мир, справедливост, зачитане на живота и човешките права на преследваните християни в Близкия Изток, Пакистан, Латинска Америка, Африка и навсякъде където човекът страда. Това е великденското пожелание на Бенедикт ХVІ към света, което отправи по обед от централната ложа на ватиканската базилика. Въпреки дъждовното и студено време, на площад Свети Петър присъстваха повече от 50 хиляди души, както и онези проследили папското послание пряко по 100 международни телевизии и завършило с апостолически благослов и великденски поздрави на 65 езика, включително и на български:


„Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето”.
С тези възхвални думи в книгата на Мосей от Стария Завет (Втор. 15,19-21) Бенедикт ХVІ припомни преминаването на евреите през Червено море, които християните повтарят на Пасхалото бдение, със съзнанието, че Пасхата е предназначена за спасението на всички народи. „Със своята Смърт и Възкресение, Исус освободи човека от робството на греха и разкри пътя към Обещаната земя, Божието Царство на справедливостта, любовта и мира”, изтъкна Папата. Този „изход” обаче става първо вътре в самия човек, поясни папата-богослов. Това „ново раждане” се осъществява чрез Кръщението с което „вехтия човек” отстъпва мястото на новия човек. Пасхата променя дълбоко хода историята, подчерта Бенедикт ХVІ, „насочвайки я завинаги към доброто, живота и прошката”. Оттук и пожеланието на Папата за „изход” от насилието към мира и доброто:

„Църквата е народа на преселението, тъй като постоянно живее пасхалната тайна и разпространява своята обновителна сила във всяка епоха и място. И в наши дни човечеството има нужда от „изход”, не от повърхностни нагласи, а от едно духовно и морално обръщане. Има нужда от евангелското спасение, за да излезе от дълбоката криза, която изисква дълбоки промени, започвайки от съзнанието”. 

Специално за Близкия Изток, Папата изпроси от Господа, и специално в Светата Земя осветена от Неговата смърт и възкресение, „народите да започнат истински и окончателен „изход” от войната и насилието към мира и съгласието”. Към християнските общности, които специално в Ирак изпитват страдания, Папата изпроси „Възкръсналия Христос да повтори оная дума, изпълнена с утешение и насърчение, отправена към Апостолите в Горницата: „Мир вам” (Йоан 20,21).


За латиноамериканските страни и Карибите, които изпитват "опасното засилване на криминалните действия с нелегалния трафик", Папата пожела „Христовата Пасха да посочи победата на мирното съжителство и зачитането в името на общото благо”. На „свидното” население в Хаити, разрешен от трагичното земетресение, Папата пожела да извърши своето „преселение” от скръбта и отчаянието към една нова надежда, подкрепена от международната солидарност”. А на „скъпите чилийски граждани”, засегнати от голямата катастрофа, но подкрепяни от вярата, „смело да посрещнат реконструкцията на страната”.

Нека със силата на Възкръсналия Христос Африка да сложи край на конфликтите, които продължават да предизвикват разрушения и страдания, и постигне онзи мир и помирение, които са гаранция за развитието. По-специално, Папата повери на Господ „бъдещето на Демократична Република Конго, Гвинея и Никарагуа”.

Бенедикт ХVІ молитвено призова Възкръсналия Христос да подкрепи преследваните, дори до смърт, християни заради вярата, като в Пакистан. На страните измъчвани от тероризма, социалните или религиозни дискриминации, „да даде силата за започване на диалог и спокойно съжителство. Към ръководителите на всички нации, „Христовата Пасха да даде светлина и сила, за да може най-после икономическата и финансова дейности да оперират според критериите на истината, справедливостта и братската помощ”.

„Нека спасителната сила на Христовото Възкресение се разпростре над човечеството, за да преодолее многобройните и драматични прояви на „културата на смъртта”, която се стреми да се разпростре, и за да изглади бъдеще белязано от любов и истина, в което всеки човешки живот е зачитан и приеман”. 

„Пасхата не е плод на някаква магия”, заключи Светия Отец. „Както евреите влизат в в пустинята отвъд Червено море, така и Църквата, след Възкресението, влиза в историята със своите радости и надежди, болки и терзания. Въпреки това, тази история се променя, защото е белязана от новия и вечен завет и действително се разкрива за бъдещето”. Ето защо, завърши Бенедикт ХVІ, „спасени в надеждата, нека продължим нашето земно поклонничество, пеейки в сърцето древния, но винаги нов химн:

„Възпейте Господа, защото се славно славно прослави!” 

dg/ rv