Великденско послание на отец Стефан Манолов,
генерален викарий на Софийско-Пловдивската епархия

Христос възкресе! 
Христос живее. Това е великата истина, която изпълва със съдържание нашата вяра. Исус, който умря върху Кръста, възкръсна, победи смъртта, силите на мрака, страданието, терзанието.


“Не се плашете!” – с тези утешителни слова ангелът поздрави жените, които отиваха на гроба – “Вие търсите Исуса Назарееца, разпнатия: Той възкръсна, няма Го тук” (Мк 16, 6).
“Тоя ден е Господ сътворил; да се радваме и да се развеселим в него” (Пс 117, 24). Пасхалното време е доба на радост, която не се ограничава само през този период на литургичната година, но присъства във всеки момент в душата на християнина. Защото Христос живее. Христос не е някоя личност от миналото, която е живяла известно време, след което си е отишла и е оставила само великолепни спомени и примери. Не. Христос живее. Исус е Емануил, Бог с нас. Неговото Възкресение ни открива, че Бог не изоставя никога своите чеда, че за Бог е наслада да живее помежду синовете човешки.

Христос живее в своята Църква. Исус, умирайки върху Кръста, дарява Духа на истината и на живота. Така Той остава завинаги в своята Църква: в нейните тайнства, в нейната литургия, в нейното благовестие, в цялата нейна дейност.

По най-осезателен начин Христос продължава да присъства между нас посредством всекидневния дар на Евхаристията. Затова светата литургия е средоточие и източник на християнския живот. Във всяка една евхаристична служба Христос присъства всецяло. В Него откриваме всичко; вън от Него нашият живот остава празен.

Не на последно място: Христос живее в християнина. Вярата ни казва, че човек в благодатно състояние е обожествен – става участник в божествения живот. Ние не сме ангели; ние сме мъже и жени, същества от плът и кръв със сърце, преживяващо страсти и скърби, радости и наслади. Но това обожествяване преобразява целия човек и се превръща в предобраз на бъдещо славно възкресение.

Животът на Христа е нашият живот. Затова християнинът трябва да живее, подражавайки на Христа, преживявайки неговите чувства и неговите въжделения до такава степен, че да може да каже заедно с апостол Павел: “Вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал 2, 20).

На себе си и на вас, скъпи братя и сестри, пожелавам и изпросвам от Бога всички тези милости.

Честито Възкресение Христово!
 
Монс. Стефан Манолов
Радио Ватикан, 03.04.2010