Бенедикт ХVІ: Христовият кръст е знак за ново начало

„Велики Петък е денят на най-голямата надежда”: това е посланието, което Бенедикт ХVІ отправи към стотици вярващи, присъствали на Кръстния Път на римския Колизеум. По време на четиринадесетте молитвени спирания, Разпятието бе носено от кардинал Агостино Валини, вярващи от Хаити, Виетнам и Конго, един болен, едно римско семейство, двама францискански братя от Кустодията на Светата Земя и двама католици от Ирак.

В словото си, преди апостолическия благослов, Бенедикт ХVІ неколкократно насърчи вярващите да гледат отвъд болката, тъй в споделеното с Христос страдание може да се съзре безграничната Божия любов, която е извор на благодати, свобода и мир. Мракът на нощта,обясни Папата, не е краят на всичко, защото той предходжа „зората на победата на Божията любов и на оная светлина, която кара сърцето да гледа по нов начин живота, трудностите и страданията:


„От момента в който Исус влиза в гроба, той не е повече знак на смъртта и място без надежда и край на историята, където човека достига границите на своето безсилие. Велики Петък е денят на най-голямата надежда съзряла на Кръста. Когато умирайки, с последен дъх извиква с висок глас „Отче вТвоите ръце отдавам духа си”, Исус знае, че Неговата смърт се превръща в извор на живот. Както житното семе трябва да умре, за да даде нов живот”. 

Ако падналото на земята житно семе не умре, остава само; ако ли не, дава много плод, припомни Папата. Така и човешкият живот става полезен, ако човекът не умре сам за себе си, а премине отвъд своите малки граници, за да се отдаде на другите и на света. Именно като Исус, „малкото житно семе, падащо на земята, умира, за да даде обилен плод”. По този начин Кръстът не става крайна точка и завършек, а „знак за ново начало”:


„От деня в който Исус е издигнат на Кръста, изглеждащ като знак за изоставяне, самота и неуспех, той се превръща в ново начало: от дълбините на смъртта се издига обещанието за вечен живот; на Кръста вече блести победоносното сияние на зората в деня на Пасхата”. 

Тогава съзерцанието на Кръстния път се преръща в „необятен урок за Божията любов дарена ни чрез Кръста”, за да може и „в нас да се роди обновенето желание за обръщане на сърцата, като живеем всеки ден със същата любов – единствената сила, която може да промени света”.


„Нашите неуспехи, разочарования и огорчения, които сякаш са знак за окончателен провал, сега са озарени от надеждата. Любовта на Кръста се потвърждава от Отца и блестящата светлина на Възкресението обгръща всичко и го преобразява: от предателството в приятелство, от отхвърлянето в прошка, от омраза в любов”. 

dg/rv