Кардинал Камило Руини: в настоящия момент Църквата преживява двойно страдание
Тази година автор на текста за молитвените размишления на Кръстния Път, който ще ръководи
Бенедикт ХVІ на римския Колизеум, е кардинал Камило Руини, бивш председател
на Италианската епископска конференция. Акцентът в неговите размишления е поставен
на човешката болка и надежда:
********** "Опитах да се да направя нов
прочит и размишлявам над текстовете на Евангелието. Прочетох епилогът на четиримата
евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан, които разказват специално за Страданието. Прочитайки
текстовете се постарах по-добре да се убедя, че най-обикновеният начин е да се представя
случилото се в Страданието на Христос и неговия дълбок смисъл.
Какво
е посланието, което влагате във вашето размишление? В разпнатия Исус, виждаме
истинския лик на човека, както и истинския лик на Бог. Нека си припомним Gaudium
et Spes, където се казва, че в тайната на въплътеното Слово намира пълна
светлина човекът, именно в светлината на Божията тайна и на Божията любов. Мисля,
че в неговия Кръст и естествено във Възкресението – кръст и Възкресение в крайна сметка
са неразделими – че тази тайна на въплътеното Слово, смисълът на Христовото Въплъщение
се открива в неговата пълнота и така ние сме открити за самите себе си. Текстът на
Gaudium et Spes казва: разкрива човекът на човека и му показва своето висше
призвание. Естествено, помислих и за човешката слабост, за човешкото призвание – за
дълбочината на човешката вина – но повече за милосърдието на Бог, за Божията любов.
От
висотата на вашия дългогодишен опит, какво значение има за Вас Кръстният Път на Колизеума,
който се провежда в Рим, седалище на универсалното християнство? Има голямо
значение не само защото мнозина вземат участие и защото е препредавано по Мондовизията,
а защото помага да се стигне до тайнствената сърцевина на Пасхата: помага на хората,
които вземат участие в него, на различните хора, на многообразната човечност и тези
хора имат желанието да навлязат в Тайната. Мисля, че колкото повече отиваме към същественото,
толкова повече отговаряме и на нашето очакване.
Факт е, че в момента
Църквата преживява момент на голямо страдание… Разбира се, това е момент
на страдание, но също и заради начина по който Църквата бива поставена на обществено
внимание: не само заради полемичния тон, но също и заради намерението да се изкорени
доверието в Църквата. Това ме кара да се страхувам за вярата в Христос, за вярата
в Бог, за сърцето на човеците. Това е другата страна на страданието. Тоест, страдание
заради вината на Божиите синове, по-специално на свещениците, и страдание породено
от враждебността срещу Църквата".