На Връбница Бенедикт ХVІ отправи апел за мир в Ерусалим. Папата насърчи младежите да следват Христос по пътя на вярата

„Благословен Царят, който идва в името Годсподне!”. Тези приветствени думи на вярващите по време а Христовото влизане в Ерусалим, припомнени в днешното Евангелие за Връбница, са „израз на дълбоко страдание, но същевременно са молитва изпълнена с надежда. Нека Онзи, който идва в името на Господа, да донесе на земята това, което е на небесата. Нека Неговата божествена царственост да се превърне в небесното присъствие на земята!”. Този е призива, който Бенедикт ХVІ отправи към хилядите вярващи и поклонници от цял свят, които тази сутрин препълниха площад Свети Петър за тържествената Света Литургия за Връбница, която започна с ритуала по благославянето на палмовите и маслинени клонки. На литургията присъстваха и хиляди младежи от диоцеза на Рим, които се събраха за да отбележат ХХV Световен Младежки Ден. Към тях, преди молитвата Ангел Господен, Бенедикт ХVІ отправи призива да „следват Исус” и да преоткрият „величието на собствената хуманност”, като приемат без „арогантност” дарът на общението с Него и Църквата, дарявайки Неговия мир по света. Светия Отец отправи апел за прекратяване на конфликтите в Светата Земя.


В проповедта си Бенедикт ХVІ е се позова на евангелието за ритуала по благославянето на палмовите клонки, в което се казва че „Исус вървеше пред всички, качвайки се към Ерусалим”:

„Християнството е едно пътуване, или по-скоро едно поклонничество в компанията на Исус Христос към онази посока, която Той ни показа и продължава да ни показва”.


Това пътуване, отбеляза Бенедикт ХVІ е едно „изкачване”, не само географско, а и "изкачване към истинското величие на човешката същност”. Папата посочи, че човек може да избере един удобен и лесен живот или да тръгне към низините на вулгарността, лъжата и нечестността. Но Исус въври пред нас и ни води към онова що е чисто, към живота според истината, към смелостта която не се страхува от клеветите и доминиращите мнения:


„Исус ни води към благоразположението за страдащите, към предаността която стои на страната на ближния намиращ се в трудност. Той ни води към солидарността и добротата, която не се обезкуражава дори и от неблагодарността. Исус ни води към любовта, към Бог”. 

Бенедикт ХVІ се спря и на значението на градът Ерусалим, в който се намира Божия Храм, чиято уникалност посочва уникалността на Бог. Това място възвестява преди всичко, че Бог е един в целия свят. Той е Онзи на когото принадлежи цялото творение и който всички хора дълбоко в себе си търсят и по някакъв начин познават. Бог е безконечен и същевременно близък, желае да живее сред нас и да бъде изцяло с нас, подчерта Светия Отец. Но Ерусалим е също и градът към който е отправен Исус, в който заедно с Израил ще отслужи Пасхата. Исус, подчерта Папата, е отправен към Ерусалим със съзнанието, че самият той е Агнецът, в който се осъществява казаното в Книгата Изход: един агнец без недостатък, от мъжки пол, който ще бъде принесен в жертва привечер, пред очите на синовете Израиляви, като „вечно узаконение”:

„Но Исус знае, че Неговия живот няма да свърши с кръста. Знае, че ще се изкачи до Божия трон и ще помири Бог и човек в своето тяло. Знае, че Неговото възкръснало тяло ще бъде новата жертва и Новия Храм; че около Него, от войнствата на Ангелите и Светците, ще изгради на земята новия небесен Ерусалим, защото чрез страданието си Той отвори границата между небето и земята”.


Пътят който Христос ни посочва, отбеляза Папата, води до висините на самия Бог и това е голямото изкачване, към което Той ни призовава. Пътят, по който вървим заедно с Христос е същевременно и път на „общение” с онези, които искат да Го следват. По този начин, се намираме „вързани здраво към въжето на Исус Христос и заедно с Него се изкачваме към висините Божии”. Трябва да осъзнаем, че „сами не можем да се справим и че трябва смирено да влезем в общението на Църквата и да се хванем здраво за това „въже”. Именно смирението е „първото условие, за да можем да следваме Христос”, подчерта Бенедикт ХVІ:

„Това означава да не отнасяме като господари на Божието Слово, да не следваме една погрешна идея за еманципация. Смирението да „бъдем заедно” е съществено за изкачването. То е съществена част и от Тайнствата, чрез които всеки път позволяваме на Господ да ни хване за ръка, да ни очисти и подкрепя”. 

Част от това изкачване към висините на Исус Христос е и Кръста, който е „израз на истинската любов”, подчерта Бенедикт ХVІ. „Който изгуби себе си, ще се намери”, посочи Папата и припомни своето поклонничество в Светата Земя и вълнението изпитано в Назарет, Витлеем и празния Божи Гроб. „Вярата в Исус Христос не е измислена легенда, а се базира на една наистина случила се история, която можем да съзерцаваме и докоснем”, подчерта Светия Отец:


„Когато се отправяме на поклонничество в Светата Земя, се отправяме и като посланици на мира, с молитвата за мир; с призива към всички да правят в това място, което в името си носи думата „мир”, всичко възможно за да се превърне наистина в място на мир”. 

По този начин, прибави Папата, това поклонничество е същевременно „насърчение и окуражение за християните да останат в тяхната родна страна и да полагат всички възможни усилия за изграждането на мира”. Бенедикт ХVІ призова към молитва, за да можем „в общението с Христос да донесем изобилен плод от добрите дела”. Светият Отец завърши проповедта си, припомняйки думите на поклонниците при влизането в Светия Град: „Мир на небето и слава във висините небесни”, знаейки че „на земята няма мир”:


„Така тази молитва е израз на дълбоко страдание, но същевременно изпълнена и с надежда. Нека Онзи, който идва в името на Господа, да донесе на земята това, което е на небесата. Нека Неговата божествена царственост да се превърне в небесното присъствие на земята!”. 

След края на тържествената Света литургия, в краткото си слово преди молитвата Ангел Господен, Бенедикт ХVІ отправи апел за мир и помирение в Светия Град Ерусалим, „където се изпълни пасхалната тайна”:


„Дълбоко сам огорчен от последните конфликти и напрежения в този Град, който е духовната родина на Християни, Евреи и Мюсюлмани, пророчество и обещание за онова универсално помирение, което Бог желае за цялото човешко семейство. Мирът е дар, който Бог поверява на човешката отговорност, за да го укрепва чрез диалога, зачитането на човешките права, помирението и прошката. Да се молим, за да могат отговорните за съдбата на Ерусалим, да тръгнат смело и с постоянство по пътя на мира!”. 

Папата се обърна и към младежите, припомняйки ХХV Световен Младежки Ден, учреден от Папа Йоан Павел ІІ преди 25 години, който „начерта един вид младежко поклонничество в Христовото следване по цялата планета”:


„Преди 25 години, моят възлюбен предшественик призова младежите да изповядват тяхната вяра в Христос. Днес подновявам към новото поколение апела, да свидетелстват със смирена и озаряваща сила истината, за да не липсва на мъжете и жените от третото хилядолетие истинския пример: Исус Христос”. 

Това е мандата, който Папата връчи преди всичко на 300 делегати от Международния младежки форум, призовани от Папския Съвет за Миряните. Като се обърна към италианските поклонници, Бенедикт ХVІ насърчи младежите да не се „страхуват от неразбирателствата и обидите, които ще срещнат по пътя с Христос”.


svt/ rv