ІІІ Великопостна проповед във Ватикана. Отец Канталамеса: настоящите страдания на Църквата ще я пречистят

„Христос страда повече от нас заради униженията на неговите свещеници и терзанията на Църквата му. Но ако ги допуска, това е защото Той познава доброто, което може да се извлече от тях с оглед по-голямата чистота в самата Църква”. С тези думи, папският проповедник, отец Раниеро Канталамеса, закри тази сутрин във Ватикана, в присъствието на Папата и Римската Курия, третата и последна Великопостна проповед, посветена на изкушенията заплашващи свещенството.


Размишлението на отец Канталамеса беше вдъхновено от седемте послания до християнските общности в Книгата Откровение. В посланието към Църквата в Смирна (днешен Измир), посочи проповедника, изпъква призива за предаността на свещениците. Предаността може да бъде разбрана като „постоянство”, но също и като „честност, лоялност и коректност”, отбеляза отец Канталамеса. Това са характерни качества за всеки един свещеник. На тази преданост се противопоставя „предателството на доверието на Църквата и Христос, пренебрегването на присъщите за свещенството задължения и преди всичко онези свързани с целибата и целомъдрието”.


В това писмо, както и в останалите седем, посочи проповедника, може да бъде доловен древния призив за обръщане. В посланието до християните в Смирна, Христос е строг преди всичко към онези, които са равнодушни към вярата. „Именно равнодушието на една част от клира и липсата на апостолско усърдие и устрем, спомагат за отслабването на Църквата, повече отколкото случайните скандали на някой свещеници”. Но не трябва да се поставят всички под общ знаменател, подчерта папския проповедник, защото днес „Църквата е богата на свети свещеници, които мълчаливо изпълняват своите задължения”.


Отец Канталамеса разгледа в проповедта си и възможните причини за кризата в едно звание – от изкушенията на парите до безразличието към вярващите, заменено от предпочитанието за удобства. Свещеникът трябва да бъде „пример за паството”, а не „господар на вярата”; да бъде "беден като светия енорийски свещеник от Арс и готов да се отрече от удобствата за нуждите на апостолата". „Христос чука на врата на свещеническото сърце, но не за да влезе, а за да излезе”.

Накря отец Канталамеса се позовава на думите на пророк Йеремия, който съзнава че Бог няма да го изостави, ако успее да се обърне. В този деликатен и страдалчески момент от това съзнание и тази увереност на вярата имат нужда Папата и Църквата, завърши своето размишление папския проповедник.

svt/ rv