70 хиляди младежи заедно с Папата честваха 25-та годишнина на Световния младежки ден: истинският живот е в самодарението

Бог има проект за всеки от нас. Животът не трябва да се живее само за себе си, а като един дар: това е накратко казаното от Папата пред повече от 70 хиляди младежи от Рим и Лацио, но също и от други градове на Италия, които се събраха снощи на площад Свети Петър за Световния младежки ден. Тази година се проведе на диоцезално ниво в неделята преди Връбница и за 25-та годишнина от СМД, обявен за първи път от Йоан Павел ІІ в Рим през 1985 г. Това бе един голям празник с песни, свидетелства и влизането на площада на Кръста на СМД и на Иконата на Дева Мария, Здраве на Римския народ, приета от младежите.

В нощта от химна на СМД през 2000 г., „Емануел”, откликнаха думите, които Йоан Павел ІІ отправи към младежите: „Рим няма никога забрави този шум!” Преди 25 години, още веднъж хиляди младежи се събраха около Папата. Това бяха младежи от енориите, от движенията и църковните групи, както и една делегация от Мадрид, предвид СМД от 2011 г. Приет с радост и аплодисменти от младежите, Бенедикт ХVІ обиколи площада с папа-мобила, поздравявайки усмихнат на свой ред. Една близост, отекнала и в думите на кардинала викарий Агостино Валини. „Младежите обичат Папата – каза – и му благодарят за свидетелството на вяра и любов в Разпънатия Исус, умрял и възкръснал, посрещайки изпитанията и неразбирателствата!”


Три бяха въпросите, които младежите отправиха към Папата: въпроси за смисъла на живота, как да се държим, когато сме гледани от Христос и как да намерим сила за смелия избор. Но централният въпрос, който младежите отправиха към Папата е този, който представлява темата на този СМД: „Добри учителю, какво да направя, за да придобия живот вечен?”. Никой от нас не може да си представи какво е вечният живот извън нашия опит, обясни Папата, но същественото е животът не да се захвърля. Как да живеем живота в пълнотата е въпросът и на богатия младеж. За да направим това е важно преди всичко да познаваме Бог, отговори Бенедикт ХVІ. Ето следователно какво означава да обичаме Бог и ближния:

„Десетте заповеди, за които Исус, в своя отговор споменава, са само един израз на Заповедта за любовта: Аз съм – така да се каже – правилото на любовта, сочещо пътя на любовта с тези съществени термини: семейството като основа на обществото, животът да се зачита като Божи дар, редът на сексуалността, на връзката между мъжа и жената, социалният ред и накрая, Истината. Тези съществени елементи изразяват пътя на любовта: как наистина да се обича и да се търси правилният път”. 

Има една фундаментална воля, която Бог, който е идентичността за всички нас, припомня, но Бог има един ясен проект за всеки човек в целостта на историята и който всеки човек трябва да намира в своите обстоятелства. Това е самодаряването, в което се намира истинският живот в различните възможности: в доброволната дейност, в една молитвена общност, в едно движение. Така животът става може би не твърде лесен, но красив и щастлив.


Но как може днес да се направи разлика, че сме гледани с любов от Исус? Този опит може да се направи, отговаря Бенедикт ХVІ. Преди всичко е необходимо да се познава Исус от Евангелията и да се познава със сърцето, да се говори с него в молитвата. Необходимо е сърце и разум. Следователно, трябва да бъде слушано Словото на Исус в общността с Църквата, да се ангажираме за ближния и да се приближаваме към Тайнствата. Така се разбира любовта на Христос и така и на мен ми се явява погледът на Исус. Понякога – бе третият въпрос отправен към Папата – трябва да се правят трудни самоотричания. Как да имаме смелостта? Отговорите, отвърна Бенедикт ХVІ, се правят ако имат един въпрос, както атлетите които се подготвят за Олимпиадите знаят, че струват повече усилията. Във всеки спорт, професия, художествена дейност, изкуството да бъдеш човек изисква отричания, които ни помагат да не изпадаме в дрогата, в алкохола, в робството на парите, на сексуалността, на мързела, които в първия момент изглеждат като свобода, но в действителност са началото на едно робство, което става все по-непреодолимо:


„Да се преодоляват с тези отричания изкушенията на момента, да се върви напред към доброто създава истинската свобода и прави ценен живота. В този смисъл ми се струва, че трябва да виждаме, че без едно ‘не’ на определени неща, не расте голямото ‘да’ на истинския живот”. 

В този смисъл на помощ ни идват фигурите на светците: Свети Франциск, Света Тереза, хора станали не само свобода, но и богатство за света. Помага ни Словото Божие, припомни Бенедикт ХVІ, църковната общност, движението, доброволната дейност, хората които правят стъпки напред и които могат да ни убедят, че този е правилният път.

Преди словото на Папата бе направен преглед на изминалите СМД с изпълнението на диоцезалния оркестър и този на монс. Марко Фризина. Годината бе 1985, когато Йоан Павел ІІ свика първия Световен младежки ден, именно в Рим. От тук продължиха: Буенос Айрес, Сантяго де Компостела, Ченстохова, Денвър и така чак до Сидни в Австралия, през 2008 г.


За тези изминати 25 години живот говориха една двойка: тя испанка, той италианец – които се запознават през 1985 г. в Рим и които днес имат пет деца. Също и актрисата Беатриче Фази, която след един дълъг период на отдалечаване от вярата, през 2000 г. вижда младежите в Рим от целия свят и остава впечатлена, чувства почти едно обещание. По-късно се приближава до Църквата и започва пътя на вяра, която я довежда до брака и да бъде майка на три деца. За своя опит от световните младежки дни разказа и Давиде Мартини, днес дякон. Честването на площад Св.Петър бе една среща на всички младежи, търсещи Христос, проектирани към Мадрид за Световния младежкия ден през 2011 г.

jp/ rv